Понеже нещо се случи със sportbg.com където бях направил темата за Дел Пиеро и вече я няма там и понеже това е форум на привържениците на Ювентус е добре да я има и тук.

Първите 30 мнения са абсолютно същите както в предишната тема. Ако споменавам непознати потребители да знаете защо се получава така.

**********

Някои форумисти може да си спомнят че още в началото на април миналата година бях обещал да направя тема за Алекс. Или по-точно бях писал че скоро може да направя такава тема. И тогава Alex Del Piero’fan ми писа едно ЛС с което се опита да ме убеди да направя темата. / по-късно ми писа и други ЛС относно темата /. Може да се каже че ако не беше тя, отдавна да съм забравил за обещанието си. Така че ако сте доволни от темата може да и благодарите с едно ЛС, а ако не сте доволни пак може да и пишете.
Нека тази тема е специален подарък за Alex Del Piero’fan, защото :
- ако не беше тя едва ли щях да направя скоро нещо за Дел Пиеро
- както може би се досещате от ника и, тя е фенка на Дел Пиеро и той е любимия и футболист

Аз доста прибързано писах че темата ще се появи през лятото на 2005.
Истината е че почти бях забравил че трябва да а започвам. Е, някъде в началото на юли я започнах и мислих да я завърша за 2-3 дни, но постепенно нещата излязоха от контрол - запонах да включвам нови неща в темата и непрекъснато се сещах за нещо което би могло да се направи. Заради този мой лош навик да наблягам на подробностите тия 2-3 дни станаха седмици и дори месеци. Имаше и някои други фактори които забавиха появяването на темата.
Наложи се търся информация от къде ли не - тук е мястото да кажа че и ZEBRA. ми помогна за темата като ми даде няколко линка.
Необходимо ми беше много време за да събера всичката информация в темата – статистики, снимки, интервюта и други.

Мисля, че въпреки че във форума има много ювентинци, тези които могат да кажат по нещо за всеки от сезоните на Алекс в Юве са малко. Като отчетем че почти всички които биха могли да направят тази тема са доста заети хора, не е изненада че оставам само аз – не че и аз не съм зает, но обичам да се занимавам с такива проекти.

Първоначално идеята ми беше да използвам предимно материали писани от други хора за Дел Пиеро / коментари, интервюта /, но после реших да използвам само личните си спомени и само на някои места да използвам чужди материали. В крайна сметка се получи нещо средно.
Така че тази тема е моето виждане за приноса на Алекс към отбора.
Ще се опитам да направя нещо което не може да се намери на друго място.
Темата не е напълно завършена – в смисъл че може да съм пропуснал нещо, всъщност съм сигурен че ще добавя доста неща след време.

Ако искате да прочетете още нещо за Дел Пиеро или да видите негови снимки, компилации, интервюта или нещо друго, има доста сайтове в които може да го направите.

Сещам се че идеята за тази тема се появи когато имаше спор дали Дел Пиеро е нужен на отбора и дали не е по-добре да се оттървем от него.
Надявам се да убедя противниците на Алекс че той е един от най-великите играчи в историята на Юве, ако не и най-великия и поради тази причина дори да играе отчайващо слабо в някой мач, трябва да му го простим.
Приятно четене!

В началото ще кажа няколко общи приказки.

Кой е Алесандро Дел Пиеро ?
С какво ще го запомнят поколенията ?
Защо е любимец на тифозите ?
С какво се отличава Дел Пиеро от другите звезди ?

Според мен Дел Пиеро е един от най-техничните футболисти които съм гледал. Дори Зидан има какво да научи от него. Няма нужда да споменавам че Алекс действа доста нестандартно понякога – обича да импровизира. Сравнете само головете му с тези на Трезеге или на Индзаги. Не искам да обиждам последните двама но головете им са доста еднообразни – особенно на Трезеге. В това няма нищо лошо – важното е да има голове. Исках да кажа че головете на Алекс са много по-разнообразни.
Едва ли ще се забравят в близките години фалцовите му удари. / по-надолу ще обърна специално внимание на някои от тях /. Не мога да се сетя за някой негов гол в стил Роберто Карлуш освен при изпълнението на някоя дузпа. Головите му удари са средни по сила и дори някой може да каже че са слаби, но се получават красиви голове.
Статичните положения също са негов специалитет – преки свободни удари, дузпи, корнери – изпълнява ги отлично и затова е щатен изпълнител.
Дел Пиеро е футболист който рядко прави нарушения и съответно не получава много жълти картони. Сега като си помисля се сещам само за един червен картон показан му в една контрола с Еспаньол / това ще го проверя, защото може и да бъркам; всъщност намерих още 2; един – през първия му сезон в Юве и един по времето на Анчелоти /. Но пък е изкарал червени картони на няколко защитници.

Слаби страни – ами като изключим първите му няколко сезона в Юве, Дел Пиеро не е от най-бързите футболисти. Играта с глава също може да се каже че не му се отдава / въпреки че веднага се сещам за няколко негови гола с глава /, но това е нормално като се има предвид че е висок 173 сантиметра.
За единоборствата какво да кажа – срещу по-силни физически противници обикновенно има проблеми защото не е здрав като Трезеге или Виери, но в тези моменти техниката му често му помага да надиграе по-здрав съперник.

Не мога да пропусна и един доста обсъждан проблем – лидер ли е Дел Пиеро? Въпреки че вече няколко години той е капитан на отбора, мисля че с изключение на някои мачове през различни сезони / които не са малко / и на сезон 97-98, той не е лидер като Рой Кийн за Манчестър Юнайтед / или какъвто беше Кийн, защото вече не е в Юнайтед /. Но това не е било проблем Алекс да си вкарва головете междудругото и отбора да печели. Тук ще направя едно малко отклонение – ако говорим за лидери в отбора след 1994, мисля че само Виали и Недвед са били истински лидери. Е, в отделни мачове е имало и други футболисти които са повеждали отбора към победата. Трезеге в много мачове е бил основната причина да победим но той е силно зависим от играта на отбора.
Всъщност незнам защо се обръща толкова внимание на този проблем. Може би някой е търсил причина с която да оправдае някоя загуба или просто иска да каже нещо лошо за Алекс.
Сега като се замисля в съвременния футбол почти няма футболисти като Батистута които да дърпат цял отбор – говоря за Фиорентина от преди няколко сезона. Има много суперзвезди но те не са футболисти които могат да поведат отбора към победа.
В Ювентус както знаете важна е отборната игра / особенно при Капело /, не се залага на индивидуалности. Не се разчита само на един човек който да спасява положението. Незнам дали сте забелязали, но някои от най-великите ни победи са постигнати след като целия отбор е играл добре. Да вземем например моя любим мач Юве-Реал М 3:1 през 2003 година – някой може да каже че Недвед е бил най-добър в този мач но според мен всички футболисти играха страхотно и логично спечелихме.
По този проблем мисля че стига толкова засега, но съм сигурен че ще се обсъжда и в бъдеще.
/ Но е ясно че ако играта му тръгне, целия отбор играе добре. Обратното твърдение също е вярно - ако не играе добре в мача и останалите играчи не се представят добре. /

Вероятно след 20, 30 или повече години, тези които не са гледали мачове на Дел Пиеро ще се чудят на какъв пост е играл. Сигурно е само че това е футболист с офанзивни функции който предпочита левия фланг на атаката. Най-често Алекс е играл с един партньор в атака. По-рядко е играл като типично ляво крило, плеймейкър или ляв полузащитник. Но той не е нито централен нападател, нито ляво крило, нито плеймейкър. Не мога да го сравня с друг футболист относно позицията му на терена. / Може би най-близо до неговото положение е Роналдиньо - и за него има спорове дали е халф или нападател и къде трябва да играе - в ляво или в центъра. /

Май най-точно е да се каже че Алекс е комбинация от ляво крило и плеймейкър.
Мисля че в темата за Роберто Баджо имаше коментар че точния номер на Баджо не е 10 или 9, а 9,5 / същото съм го чувал и за Зидан /; за Алекс не се сещам кой е точния номер – няма такова число. Всеки знае с кой номер играе сега и кои други футболисти са играли със същия номер.

/ В двата края на снимката са двамата любими играчи и идоли на Дел Пиеро - Платини и Баджо, а до него вдясно е Бониперти - най-добрия голмайстор на Юве за всички времена - до преди месец обаче, защото вече е втори. /
Незнам дали всички си спомнят, но играчите започнаха да носят постоянни номера на фланелките в началото на сезон 1996-1997. Вече 10 години Алекс играе с номер 10. Вярно че от доста време номерата нямат нищо общо с постовете на играчите но преди години беше различно. Десятката принадлежеше на плеймейкърите или на играчите които правят красотата във футбола / Марадона, Роберто Баджо, Платини - има и много други /. Сезон по-рано Алекс също носеше номер 10 когато започваше като титуляр, а още един сезон по-рано делеше този номер с Роби Баджо. Факта че носеше този номер още на 20 години / дори преди да ги навърши / е доста красноречив.
Може би позицията на Алекс на терена е зависела от другите нападатели в отбора. А какви нападатели играха или още ираят в Юве заедно със него – Виали, Раванели, Бокшич, Виери, Индзаги, Трезеге, Салас, Ди Вайо, Миколи, Ибрахимович; да не забравя и по-малко известните имена – Падовано, Аморузо, Фонсека, Ковачевич, Салайета; естествено не мога да пропусна и Роберто Баджо, Зидан и Недвед. Добре че тези играчи не играеха по едно и също време в отбора.
Важно е да се отбележи че различните треньори са имали различни изисквания.
Струва ми се че при Капело много от качествата на Алекс се губят защото свободата му на терена е ограничена и предполагам че има възложени доста задачи – особенно в дефанзивен план. При Липи положението беше много по-различно.

И понеже стана въпрос за Дел Пиеро и другите нападатели нека да кажа нещо и по един друг много популярен проблем. Много се говори че към Дел Пиеро винаги е имало по-специално отношение. Миналата година Ди Вайо и Миколи мисля че бяха първите футболисти които се осмелиха да го кажат. Преди тях имаше и други футболисти в отбора, които не играеха често дори когато Алекс не беше във форма. / Ковачевич играеше доста добре през сезон 1999-2000 но рядко участваше в мачовете. /
Всъщност въпроса не е дали към него има специално отношение, защото е ясно че има, а дали това е заслужено.
Аз казвам че Дел Пиеро си е заслужил правото да играе дори когато е в трагична форма. Знам че е нелогично но така мисля. Сигурен съм че повечето фенове на Юве мислят така.

Сега ще се опитам да отговоря на въпросите в началото на мнението.

Кой е Алесандро Дел Пиеро ?
Това е един среден на ръст футболист, с тъмна къдрава коса, скромен, техничен, нестандартен, не играе грубо, вкарва изключително красиви или важни голове.
Физически данни: височина - 173 сантиметра / на някои места пише 175 /, тегло – 73 килограма – но това е променлива величина.
Рожденна дата – 9 ноември 1974.
В книгата на Румен Пайташев – “ Световна футболна енциклопедия “ мисля че пишеше – отличен футболист, дрибльор, импровизатор.

С какво ще го запомнят поколенията ?
Според мен главно с 2 рекорда.
Дел Пиеро е играчът който ще има най-много голове за Юве общо във всички турнири поне още няколко сезона дори ако Трезеге остане в отбора за още поне няколко години. Освен Трезеге няма кой друг да застраши рекорда му в следващите години – 10, 20, 30 или повече. Е, ако се появи някой голаджия който за десетина сезона да подобри головия рекорд на Алекс няма да имам нещо против. Има вероятност още този сезон Дел Пиеро да достигне границата от 200 гола а дори и да я подмине. Едва ли някога това негово постижение ще бъде подобрено, но съм сигурен че дори някой да успее да го подобри няма да е скоро.
Втория рекорд с който се надявам да бъде запомнен Алекс е този за най-много изиграни мачове, но това няма да стане през този или през следващя сезон. Ако играе поне в половината мачове през сезона, ще подобри рекорда на Ширеа от 552 мача най-рано след 2-3 сезона / 84 мача делят двамата - съотношението е 552 на 468 /.
Освен това Дел Пиеро е играчът с най-много мачове и голове в евротурнирите в историята на Юве. Освен това е вкарал и най-много голове за националния отбор измежду всички нападатели на Юве въпреки че много от тях са били национали.

Има и още едно постижение което може да подобри – да има най-много спечелени титли с Юве измежду всички играчи в над 100 годишната история на отбора. Това може да стане още през този сезон. Засега на първо място със 14 спечелени трофея са Ширея, Дел Пиеро, Ферара, Такинарди, Конте. Следващия в тази класация който още играе в отбора е Песото със 12 трофея. Само Фурино с 8 и Бетега и Ширея с по 7 скудета са пред Алекс който има 6, но още този сезон може да се придвижи с едно място напред. За купата на Италия – е, тук вече трудно би се класирал на първите места защото има само 1, а някои други имат по 3 купи. Суперкупа на Италия – на първо място с 4 спечелени суперкупи са Дел Пиеро, Такинарди, Ферара, Конте, Песото – още през това лято може да поведе в тази класация.
ШЛ, суперкупа на Европа и междуконтинентална купа – ами в историята на Юве няма футболист който да е печелил по 2 купи от тези. Алекс може да е първия който е печелил 2 пъти ШЛ или СКЕ или МКК.

Имаше една статия в началото на сезона / мисля че през октомври / в която Недвед, Виера, Емерсон и Каморанези бяха наричани съответно “ обсебения “, “ новия “, “ необходимия “ и “ талантливия “ – статията беше посветена на халфовата линия.
Чудя се ако трябва да избера едно прилагателно за Алекс, кое трябва да е.
Може би най-точно е да се каже “ вечния “.
Какво има предвид ли ? Ами сменят се треньори, президенти, играчи, спонсори, дори стадиона ще се промени, отминават силни и слаби сезони но единственото нещо което не се е променило в Юве е Алекс. Не че не се е променил с годините, но вече името му е синоним на Ювентус и обратно.

Според мен няма нищо случайно в това че най-добрите му сезони бяха в периода в който Ювентус беше най-добрия отбор в Европа – през втората половина на 90-те години на миналия век. Или по-правилно е да се каже че когато Дел Пиеро беше в най-добрия си период, Юве играеше най-добре. Ако не е във форма целия отбора не играе добре. И след време за този отбор най-вероятно ще се говори като за отбора на Дел Пиеро или Юве на Дел Пиеро. Не че останалите играчи от онзи великолепен отбор ще бъдат забравени но за тях само ще се споменава по някоя друга дума.

Защо е любимец на тифозите ?
Ами има само един начин да станеш всеобщ любимец – трябва да играеш добре, да вкарваш ефектни голове, да си верен на клуба. Има и една подробност – по-лесно е да станеш любимец на феновете ако си по-млад. Особенно ако си под 20 години и вкараш няколко красиви гола. Дел Пиеро имаше всички качества да спечели веднага обичта на тифозите – млад, бърз, техничен и може би най-важното – играеше със желание, показваше енергичността, непримиримостта и класата си си в почти всеки мач. Малко по-надолу ще прочетете някои чужди мнения за него в които са изброени качествата му. Има една статия със заглавие “ Бърз като Фиат, талантлив като Джузепе Верди. “ – много точно казано.
Има и още нещо. Може ли някой да каже на колко години е Дел Пиеро ? Нямам предвид истинската му възраст. Този въпрос се отнася за тези които са гледали Алекс от началото на кариерата му в Юве. На колко години е според вас. Нали знаете как родителите, колкото и да са големи децата им винаги гледат на тях като на малки деца и си спомнят за най-добрите им качества в миналото. Нещо подобно се случва при Алекс. Въпреки че вече някои му викат “ пенсионер “ аз често пъти забравям че е от най-възрастните в отбора и че вече повече от 10 години в отбора. В някои моменти Трезеге, Ибрахимович, Каморанези и други играчи ми изглеждат по-стари от него, а това не е така в действителност. Вярно е че като го гледам в някой мач се сещам за най-добрите му години и все очаквам да направи нещо по-специално и дори да играе слабо това изобщо не ме ядосва както например ме дразни понякога Златан. Казват че Юве има почти 10 милиона фенове само в Италия. Колко ли от тях мислят по този начин за Алекс. Вероятно всички които следят кариерата му от началото и, а това означава милиони само в Италия.

С какво се отличава Дел Пиеро от другите звезди ?
За разлика от някои други футболисти, Алекс не се опитва да е в центъра на вниманието / въпреки че колкото и да се пази от медийния интерес е почти невъзможно да скрие някоя подробност от личния си живот /, не сменя отборите си често, не се забърква в скандали – доста странно поведение за съвременна " звезда " във футбола. Въпреки че според една класация той е един от най-красивите, богати и известни футболисти в Италия не съм чул нещо скандално или дори нещо по-пикантно за личния му живот – тук Индзаги и Виери никой не може да ги стигне.
Спомнете си начина по който се ожени през миналото лято и сватбите на някои други футболисти по същото време. Дел Пиеро не е и няма да бъде медийна звезда като Бекъм например, и не защото не може, а защото не иска.
Има и още нещо над което може да помислите. За колко футболисти се сещате които на 20 години са били обещаващи, талантливи играчи на които е предричано блестящо бъдеще и впоследствие са ставали наистина качествени футболисти и са успявали да поддържат нивото си на игра постоянно през годините ?
Алекс е един от малкото футболисти които са играли добре през цялата си кариера – е, има някои малки изключения, но след като за него се заговори като за бъдеща суперзвезда, 4 години след това той все още беше във тази форма която му спечели толкова почитатели. Дори и след контузията от 1998 той направи няколко отлични сезона, и продължава да радва феновете на Юве, дори сега когато е почти на 32 години.

Това беше увода. Следва същинската част.
Написаното в това мнение съм го написал сам. По-надолу има някои други неща които съм преписал или превел но на съответното място съм отбелязвал източника.

Първо ще сложа няколко снимки на Дел Пиеро за които не е ясно от кой сезон точно са - само за някои може се каже през коя година са правени.
Мисля че съм успял да ги подредя хронологично.





















за прикачване
http://bgphoto.net/photos/12490/o632757658148281250.jpg

Видео линкове.

Съжалявам че повечето линкове на работят. Всички филмчета ги пазя на харддиска и мога да ги ъплоудна някъде ако някой не ги е гледал.

Има някои неща които мисля че задължително всеки фен на Юве и Алекс трябва да гледа.
- 100-те гола на Дел Пиеро в Серия А
/ има ги в data.bg, но в момента не мога да ви дам линк /

- първите 182 гола на Дел Пиеро за Юве - линк
http://www.juventusmania.net/juveman/Delpiero182.zip

- Del Piero - Pinturicchio
- това е едно филмче разглеждащо кариерата му в периода 1993-2001
- без съмнение това е най-добрия материал за него който съм гледал - за по-малко от час дори човек който не го е гледал как играе и не знае нищо за него, може да разбере какъв футболист е бил
Това филмче го имам в 2 варианта
- 546 MB, на италиански със субтитри на китайски - 54 минути
- 261 МB, на френски, без субтитри - 52 минути

Увод - Алекс казва няколко думи и следват някои от по-неизвестните му голове.
Първа част - посветена е на сезона 94-95, има кадри от головете му през този сезон като специално внимание е отделено на мача Юве - Фиорентина 3:2.
Втората част - разглежда сезон 96-97. Започва с репортаж от Юве-Верона 3:2. Следват няколко финтове, голове и нарушения срещу него.
Трета част – сезон 97-98. Започва с Юве-Интер 1:0. Следват десетина гола. После малко от мача Юве-Самп 1:0. Още няколко гола. Включени са и кадри от мачове в ШЛ – има ги почти всичките голове на Алекс – по-точно 8, липсват 2 дузпи срещу Фейенорд и Монако.
Четвърта част – посветена е на началото на кариерата му в Юве. Започва с хеттрика му срещу Парма през 1994. Следват няколко моменти от негови мачове за примаверата през 93-94 и от турнира във Виареджо. Следва първия му гол в Серия А. Тази част завършва с репортаж от мач на младежкия национален отбор.
Пета част – международни трофеи. Кадри от спечелването на междуконтинентална купа през 1996. ШЛ 95-96 – първо са 6-те му гола в това издание на турнира а после и репортаж от финала с Аякс. Суперкупа на Европа 1997 – репортаж от мача Юве-ПСЖ.
Шеста част – национален отбор. Има кадри от дебюта му за скуадрата и първия му гол. Следват 13 гола на Алекс + някои негови пробиви и финтове.
Седма част – контузията през 1998 година. Включени са и трите гола които вкара през сезона. Специално внимание е отделено на момента в който се контузва а също и на изнасянето му с носилката. След това се разхожда с патерици. Следващия момент е връщането му в игра срещу Ростселмаш. Следва гола срещу Милан за трофея Берлускони. Гола срещу Лацио на “ Олимпико “ за купата. Няколко удари към вратата в различни мачове. Гола срещу Парма през май 2000.
Осма част – дузпи. Репортажи от изпълнения на дузпи - около 10.
Девета част – Pinturicchio. Най-красивата част – съдържа някои от най-великите изпълнения на Алекс на забавен каданс на фона на класическа музика. Всяко изпълнение се повтаря 2 или 3 пъти.
Втория гол срещу Лацио на “ Олимпико “ през 1994-1995.
Гола срещу Боруся Дортмунд на “ Вествален Щадион “ през 95-96.
Гола срещу Наполи на “ Сан Пауло “ през 2000.
Голове срещу Бари и Лацио.
Гола срещу Стяуа.
Гола срещу Глазгоу Рейнджърс на “ Деле Алпи “
Гол срещу Торино.
Гола срещу Боруся Дортмунд на финала през 1997.
Гола срещу Фиорентина през 1994.

Във всяка от тези части Дел Пиеро казва по нещо относно темата - естествено на италиански.


Ще се опитам възможно най-бързо да ъплоудна някъде тези 3 материала.

Имам и други видео материали за Алекс, но тях ще ги добавям постепенно.

В това мнение ще давам линкове към страници посветени на Дел Пиеро.

Засега са само няколко линка но постепенно ще слагам и нови.

Ако някой знае и други, може да ги пусне в темата а аз ще ги добавя тук.

http://www.alessandrodelpiero.com/ - официален сайт

http://freeweb.supereva.com/alessandrodelpiero/ - много добър фен сайт

http://www.delpiero.it/ - този сайт не е от най-подробните

http://www.geocities.com/Colosseum/Rink/7700/ - доста снимки и информация

http://www.angelfire.com/sd/adpfansite/ - още един много добър сайт - има много снимки - от мачове или от личния му живот, видео материали, новини, статистики

1993-1994

треньор Джовани Трапатони

Серия А
1.
2.
3.
4. 12.09.1993 Фоджа – Юве 1:1 сменя Раванели в 74’
5. 19.09.1993 Юве – Реджана 4:0 сменя Раванели в 80’ и бележи в 81’
6.
7. 03.10.1993 Юве – Торино 3:2 резерва
8. 17.10.1993 Юве – Аталанта 2:1 резерва
9. 24.10.1993 Милан – Юве 1:1 резерва
10.
11.
12.
13.
14. 05.12.1993 Юве – Наполи 1:0 резерва
15. 12.12.1993 Лацио – Юве 3:1 сменя Раванели в 78’
16. 19.12.1993 Юве – Пиаченца 2:0 сменя Д. Баджо в 56’ но е сменен в 74’
17. 02.01.1994 Удинезе – Юве 0: 3 резерва
18. 09.01.1994 Кремонезе – Юве 1:1 резерва
19. 16.01.1994 Юве – Рома 0:0 сменя Раванели в 75’
20. 23.01.1994 Сампдория – Юве 1:1 резерва
21. 30.01.1994 Юве – Фоджа 2:0 сменя Адреас Мьолер в 85’
22. 06.02.1994 Реджана – Юве 0:0 сменя Раванели в 81’
23.
24.
25.
26. 06.03.1994 Юве – Милан 0:1 титуляр – първия цял мач който играе за Юве
27. 13.03.1994 Дженоа – Юве 1:1 титуляр, гол в 36’ и 2 жълти картона
28. 20.03.1994 Юве – Парма 4:0 титуляр, вкарва хеттрик – 20’, 57’, 87’
29. 27.03.1994 Каляри – Юве 0:1 сменен е от Виали в 46’
30. 02.04.1994 Юве – Интер 1:0 резерва
31.
32.
33.
34.

купа на Италия
елиминации
06.10.1993 Юве – Венеция 1:1 смена Бан в 53’

купа на УЕФА
1/32 финал
15.09.1993 Юве – Локо М 3:0 сменя Р. Баджо в 89’
28.09.1993 Локо М – Юве 0:1 резерва

1/16 финал
20.10.1993 Конгсвингер – Юве 1:1 резерва
02.11.1993 Юве – Конгсвингер 2:0 резерва

1/4 финал
15.03.1994 Юве – Каляри 1:2 сменя Раванели в 62’

От този сезон нямам преки впечатления за играта на Алекс защото не съм го гледал.
Гледал съм обаче головете му в Серия А.
Най-известния му мач от този сезон е мача Юве – Парма 4:0 в който бележи хеттрик.
Представям си как се е чувствал до носителя на златната топка за 1993 – Роберто Баджо който по онова време е правил един от най-добрите си сезони. Едва ли си е мислил че някой ден ще стане звезда като него. Освен това не вярвам да се е надявал да заеме евентуално мястото на Виали или Раванели – не че аз си спомням Гологлавия от най-добрите му години но в началото на 90-те за известно време той е бил най-скъпия футболист в света – без да проверявам, мисля че Юве бяха платили на Сампдория 20 или 22.5 млн долара. Пиша за тези подробности за да разберете с какви футболисти е играл Алекс и въпреки това е успял да се утвърди в отбора.

След като прегледах резултатите и съставите в мачовете през сезона мога да напиша още нещо. Доста посредствен сезон – отпадане в първия кръг за купата на Италия от Венеция, елиминиране на 1/4 финал в турнира на УЕФА от Каляри и второ място в Серия А след Милан.
През този сезон Виали почти не е играл – участвал е в около 20 % от мачовете.
Играл е само в началото на сезона в 2 мача, в края на ноември и началото на декември в 4 мача и в последните 6 мача от сезона.

Всички варианти на титулярното нападение - общо 44 мача.
Раванели, Баджо, Мьолер 27
Виали, Баджо, Мьолер 9
Раванели, Баджо 3
Раванели, Дел Пиеро, Мьолер 2
Раванели; Дел Пиеро, Баджо; Баджо, Мьолер 1

Не съм сигурен че Андреас Мьолер е играл като нападател – по-вероятно е да е бил офанзивен полузащитник, но реших като разглеждам вариантите в атака да включа и него.

Класация по участие в мачовете - общо 44.
Роберто Баджо 41
Мьолер 38
Раванели 38
Дел Пиеро 14
Виали 12

Класация по изиграно време в минути.
Баджо 3547’
Мьолер 3276’
Раванели 2806’
Виали 763’
Дел Пиеро 429’

Голмайстори за сезона.
Роберто Баджо 22
Андреас Мьолер 12
Раванели 12
Дел Пиеро 5
Виали 4

Дел Пиеро има изиграни 492 минути през този сезон, 2 жълти картона и 1 червен. В Серия А - играе в 11 мача и бележи 5 гола , в други 8 мача е резерва.

В този състав дори Раванели не е бил твърд титуляр – когато Виали е бил здрав, винаги Рава е бил резерва. Така че ако Виали не се беше контузил кой знае дали Алекс изобщо щеше да има шанс да играе. Но както ще прочетете по-долу, контузиите на някои футболисти са помогнали на други да направят име в не един или два случая.

Предстоеше световно първенство в САЩ но Алекс естествено не беше в националния отбор. Все пак това световно оказа някаква влияние върху кариерата му. Имам предвид че след първенството Баджо вече не беше същия футболист – не говоря само за контузиите. Загубената титла и пропусната дузпа във финала не можеха да не му се отразят. Но този проблем го са го имали и други футболисти от други отбори след различни световни и европейски първенства затова по-добре да не го започвам.

От този сезон имам само 2 снимки на Дел Пиеро.

1994-1995

треньор Марчело Липи

Серия А
1. 04.09.1994 Бреша – Юве 1:1 титуляр, жълт картон
2. 11.09.1994 Юве – Бари 2:0 сменен е от Мароки в 79’
3. 18.08.1994 Наполи – Юве 0:2 титуляр, вкарва гол в 72’
4. 25.09.1994 Юве – Самп 1:0 титуляр
5. 02.10.1994 Юве – Интер 0:0 сменя Р. Баджо в 66’
6. 16.10.1994 Фоджа – Юве 2:0 резерва
7. 23.10.1994 Кремонезе – Юве 1:2 резерва
8. 30.10.1994 Юве – Милан 1:0 резерва
10. 20.11.1994 Юве – Реджана 3:1 сменя Раванели в 77’, вкарва гол в 85’
11. 27.11.1994 Падова – Юве 1:2 титуляр
12. 04.12.1994 Юве – Фиорентина 3:2 титуляр, вкарва гол в 87’
13. 11.12.1994 Лацио – Юве 3:4 титуляр, вкарва 2 гола в 37’ и 77’
14. 18.12.1994 Юве – Дженоа 1:1 титуляр, жълт картон
15. 08.01.1995 Парма – Юве 1:3 титуляр
16. 15.01.1995 Юве – Рома 3:0 сменен от Ди Ливио в 76’
17. 22 01.1995 Каляри – Юве 3:0 титуляр
9. 25.01.1995 Торино – Юве 3:2 титуляр
18. 29.01.1995 Юве – Бреша 2:1 титлуляр, гол в 34’
19. 12.02.1995 Бари – Юве 0:2 сменен от Такинарди в 75’, вкарва от дузпа в 41’
20. 19.02.1995 Юве – Наполи 1:0 титуляр
21. 26.02.1995 Сампдория – Юве 0:1 сменен от Ярни в 71’
22. 05.03.1995 Интер – Юве 0:0 сменен от Ди Ливио в 70’
23. 12.03.1995 Юве – Фоджа 2:0 сменя Р. Баджо в 70’
24. 19.03.1995 Юве – Кремонезе 1:0 сменя Ди Ливио в 64’
25. 01.04.1995 Милан – Юве 0:2 резерва
26. 09.04.1995 Юве – Торино 1:2 титуляр
27. 15.04.1995 Реджана – Юве 1:2 титуляр, жълт картон
28. 23.04.1995 Юве – Падова 0:1 титуляр
29. 29.04.1995 Фиорентина – Юве 1:4 резерва
30. 07.05.1995 Юве – Лацио 0:3 сменя П Соуса в 74’
31. 13.05.1995 Дженоа – Юве 0:4 сменя Ди Ливио в 82’
32. 21.05.1995 Юве – Парма 4:0 сменя Р. Баджо в 82’
33. 28.05.1995 Рома – Юве 3:0 титуляр
34. 04.06.1995 Юве – Каляри 3:1 титуляр, вкарва гол в 20’

купа на Италия
1/16 финал
31.08.1994 Юве – Киево 0:0 сменя Мароки в 83’
22.09.1994 Киево – Юве 1:3 титуляр, вкарва гол в 1’

1/8 финал
12.10.1994 Юве – Реджана 2:0 сменен е от Раванели в 60’
27. 10. 1994 Реджана – Юве 2:1 титуляр

1/4 финал
01.12.1994 Юве – Рома 3:0 титуляр
14.12.1994 Рома – Юве 3:1 титуляр

1/2 финал
08.03.1995 Лацио – Юве 0:1 сменя Мароки в 68’
11. 04. 1995 Юве – Лацио 2:1 титуляр

финал
07.06.1995 Юве – Парма 1:0 титуляр
11.06.1995 Парма – Юве 0:2 титуляр

купа на УЕФА
1/32 финали
13.09.1994 ЦСКА София – Юве 0:3 сл / 3:2 сменя Раванели в 68’, вкарва гол в 75’ /
27.09.1994 Юве – ЦСКА 5:1 сменен е от П. Соуза в 84’

1/16 финали
18.10.1994 Маритимо – Юве 0:1 титуляр
02.11.1994 Юве – Маритимо 2:1 сменя Раванели в 65’

1/8 финал
24.11.1994 Адмира Вакер – Юве 1:3 резерва
06.12.1994 Юве – Адмира Вакер 2:1 сменен е от Граби в 78’, жълт картон

1/4 финал
28.02.1995 Айнтрахт – Юве 1:1 сменен е от Ди Ливио в 45’
14.03.1995 Юве - Айнтрахт 3:0 титуляр, вкарва гол в 89’

1/2 финали
04.04.1995 Юве – Бор Д 2:2 сменя Мароки в 74’
18. 04. 1995 Бор Д – Юве 1:2 сменен е от Такинарди в 78’

финал
03.05.1995 Парма – Юве 1:0 сменя Фузи в 72’
17.05.1995 Юве – Парма 1:1 сменя Мароки в 74’

След САЩ 94, Роби Баджо не игра в много мачове през сезона. Мисля че пропусна почти половината сезон поради контузии. През септември почти не игра. През есента / октомври и ноември / взе участие в някои мачове в които все пак показа защо е носител на златната топка и защо остана на второ място във същата класация през 1994, но по-късно имаше проблеми с коляното – мисля че му правиха атроскопия и поради тази причина не игра от началото на декември 1994 до началото на март 1995. Това обаче беше добре дошло за Алекс който имаше шанс да играе по-често и успя да се наложи в отбора. Кой знае какво щеше да стане ако Баджо беше здрав през целия сезон. Вероятно Алекс сега щеше да бъде легенда на друг отбор.

Липи от самото начало на престоя си в Юве показа че ще разчита на Алекс.
Почти винаги когато Баджо беше здрав, той играеше в атака заедно със двама нападатели – и това с много редки излкючения бяха Виали и Раванели

Всички варианти на титулярното нападение – общо 56 мача.
Дел Пиеро, Виали, Раванели 23
Виали, Баджо, Раванели 17
Дел Пиеро, Баджо, Раванели 6
Дел Пиеро, Раванели 3
Дел Пиеро, Виали, Баджо 2
Виали, Баджо; Раванели, Баджо; Дел Пиеро, Баджо; Виали, Раванели; Виали, Дел Пиеро 1

Дел Пиеро игра в първите няколко мача за сезона през септември защото Баджо беше контузен. През октомви и ноември обаче беше титуляр само в 4 мача и в 2 влезе като смяна – титуляр беше в по-лесните мачове – за купата на Италия и за купата на УЕФА.
На 27 ноември Баджо игра за последно преди да контузи коляното си. Тогава и Алекс беше титуляр. Докато Баджо отсъстваше Ювентус изигра 16 мача като във всичките Дел Пиеро започваше като титуляр.
В първия мач след контузията на Баджо – на 4 декември 1994 Алекс вкара може би най-красивия гол в кариерата си.

Освен че това беше рядко красив гол, той се оказа победен в мач който Юве обърна мача с Фиорентина от 0:2 до 3:2.
Може да се каже че Дел Пиеро направи пробив в мача с Фиорентина. След този мач вече стана известен и не беше просто заместник на Баджо, а негов конкурент за титулярното място.
7 дни след като вкара на Фиорентина, последваха и 2 не по-малко красиви гола срещу Лацио на “ Олимпико “.
Малко хора се сещаха за Баджо защото отбора се движеше добре във всички турнири и показваше отлична игра.
През този период Алекс започна да изпълнява и дузпите отсъдени в полза на Юве – това стана при гостуването на Бари на 12 февруари.
В този сезон обаче, най-добре измежду нападателите игра Раванели. Дори Виали му отстъпваше. Мисля че най-често Дел Пиеро играеше с Раванели в атака – и това беше много добър тандем. Искам да кажа че това бяха двама доста различни нападатели и взаимно се допълваха – бързия и техничен Алекс и високия, здрав Раванели – една от най-незабравимите нападателни двойки в историята на Юве.

Но все още Алекс не беше твърд титуляр защото когато Баджо заигра редовно през март, Липи разчиташе предимно на Роби. Но вече в нападание се въртяха Раванели, Виали и Алекс.
На 4 април обаче в мача Юве – Боруся Д, Виали контузи бедрото си и отсъстваше близо месец. Докато беше контузен Липи залагаше на Раванели, Баджо и Алекс.
На 29 април Виали се върна в игра и отново Дел Пиеро остана на заден план – през целия месец май започна като титуляр само в един мач – в Серия А и то когато скудетото вече беше спечелено. В няколко други мача влизаше в игра след 70-тата минута – дори в двата финални мача за купата на УЕФА с Парма.
Все пак в последните 4 мача от сезона Дел Пиеро беше титуляр – 2 в Серия А и двата финални мача с Парма за купата на Италия, като в 3 от тях игра с Виали и Раванели

Нещо любопитно – в началото на този сезон, Дел Пиеро игра за Юве в мач от турнира за купата на УЕФА срещу ЦСКА във София и дори отбеляза гол. Аз не си го спомням в този мач. Спомням си само Виали, най-вече заради голата му глава и няколкото положения които имаше.
Незнам как тогава се случи така че националната телевизия беше решила да предава и двата мача на Юве с Боруся Д от 1/2 финалите на турнира за купата на УЕФА. В тези мачове Алекс беше в сянката на Виали и Баджо и не успя да направи нещо по-запомнящо се. Но си спомням че поне отношението на коментатора към него беше като към доста известен футболист.

През този сезон Юве спечели много убедително скудетото след 9 годишна пауза и Дел Пиеро помогна доста за да се случи това.
Отбора спечели и купата на Италия и почти спечели купата на УЕФА – игра финал с Парма.
Точно през този невероятен сезон започна да се говори за него като за бъдеща суперзвезда, но все още вероятно е имало съмнения относно класата му.
Всички подобни съмнения бяха разсеяни много скоро.

Класация по участие в мачовете – общо 56.
Раванели 53
Дел Пиеро 50
Ферара 49
Мароки 47
Ди Ливио 46
Виали 46

Класация по изиграно време в минути.
Раванели 4426’
Ферара 4371’
Виали 3934’
Перуци 3733’
Паоло Соуса 3442’
Дел Пиеро 3374’
Торичели 3288’
Ди Ливио 3235’
Мароки 2723’
Конте 2593’
Роберто Баджо 2527’

Голмайстори за сезона.
Раванели 30
Виали 22
Роберто Баджо 14
Дел Пиеро 10

Дузпи.
Раванели 6/7
Роберто Баджо 4/ 4
Дел Пиеро 1/1
Виали 1/1

Има 4 жълти картона през сезона. 3374 изиграни минути, 29 мача и 8 гола в Серия А, 10 мача и 1 гол за купата на Италия и 11 мача и 1 гол за купата на УЕФА.

Виали след края на първенството – “ Бъдещето е за Сандро “
Алекс е избран в отбора на първенството и главно заради него Роби Баджо е оставен да си тръгне в посока Милан / много шум се вдигна покрай този трансфер, но за него ще пиша доста в други части на тази тема /.

Това е статия от едно българско списание, публикувана през април 1995.

АЛЕСАНДРО ДЕЛ ПИЕРО – НОВОТО ЧУДО НА ЮВЕ

88-ма минута на мача Юве-Фиорентина. Резултатът е 2:2. Изведнъж Орландо, лявото крило на торинци, изпраща топката далеч напред. Тя попада на главата на Дел Пиеро, който, макар и затруднен от пазачите си, шутира с десния крак в левия ъгъл на вратата пазена от Толдо / всъщност топката попадна директно на десния крак на Алекс /.
60-те хиляди зрители полудяват. Юве отнася Фиорентина с 3:2. А невероятния гол на Дел Пиеро и досега претендира за гол на сезона в Италия. Гол който разкрива всички характеристики на младата десетка на Юве. Това попадение на Дел Пиеро потвърди за пореден път неговия талант. Специалистите не се колебаят да го сравнят с Мишел Платини или с Роберто Баджо. През този сезон Алесандро внесе нова свежест в атаката на отбора – една от най-добрите триглави атаки в която участват Джанлука Виали, Роберто Баджо, Фабрицио Раванели и …. Алесандро Дел Пиеро. Именно това нападение вече почти материализира надеждите на торинските тифози, че отбора може да спечели своето първо скудето от 1986 година насам.
Оценявайки големия талант на Алесандро, Марчело Липи му предоставя много широк периметър на действие. Надеждата на Юве и скуадра адзура притежава добра техника, изключителен поглед върху играта, бързина и чувство за колективизъм – Алесандро има всички качества които да го направят една от най-големите атракции в италианската Серия А.
Роден на 9 октомври 1974г. в Сан Ведиамино / близо до Tревизо в североизточна Италия /, Алесандро вече играе втория си професионален сезон в първа италианска дивизия – нещо на което биха завидели много негови връстници.
Джовани Трапатони го извади за първи път на терена срещу Фоджа на 12 септември 1993 / резултат от мача 1:1 /.
Седмица по-късно той отбеляза и първия си гол във вратата на Реджана. А през пролетта на 1994 Ювентус отнесе Парма с 4:0 благодарение на трите точни попадения на Дел Пиеро – твърде допингиращ спомен пред европейски финал, особенно когато съперника се казва Парма / става въпрос за финала за купата на УЕФА през 1995 /

Преди да пристигне в Торино, Дел Пиеро игра в Падуа под ръководството отначало на Мазиа, а после на Сандреани и на Стачини – все авторитетни треньори. Иначе закваската на майсторството му си е типично ювентинска – в Сан Ведемиано, Алесандро израсна под крилото на известния Бепе Галдеризи, бивш играч на Юве.
“ Задължен съм му много – казва днес Алесандро. – Той беше човекът който ми разкри тънкостите на играта “.
Но гигантската заслуга на Галдеризи е в друго нещо – именно той го свързва с Юве – клуба в който са играли идолите на малкия Алесандро – Мишел Платини и Роберто Баджо. Така през юли 1993 година, Ювентус става отбора на неговото сърце. А знаете ли кой пръв му звънна по телефона, за да го поздрави за прекрасния му гол срещу Фиорентина ? Отговорът е – “ златната топка за 1993 година “ / става въпрос за Роберто Баджо /

Всъщност Дел Пиеро можеше пак да достигне до финала за купата на УЕФА но с отбора на Парма. Заради хеттрика във вратата на Парма през миналата пролет, наставника на “пармалатите “, Невио Скала си хареса младата надежда на “ Старата Госпожа “ и направи плаха покана за трансфер. В навечерието на световните финали Юве и Парма уведомиха лигата че са се разбрали за преминаването на Дел Пиеро.
Всичко изглеждаше решено когато изведнъж национала Дино Баджо се обади от Америка и поиска да изчисти съзнанието си от трансферни мисли. И тъй като Дино вече беше обтегнал отношенията си с Ювентус, трансфера му в Парма стана факт.
Дел Пиеро привидно загуби от провалената сделка – в Парма подписът му би му донесъл почти два пъти по-висока сума към заплатата в сравнение с гарантираните му в Юве 90 000 долара / най вероятно на месец /. Но пък изявите му в Торино му осигуриха личен двегодишен рекламен договор с Adidas за по 200 000 долара на сезон. Плюс всичко по шампионската тарифа както се очертава.

“ Парите все пак не са най-важното – казва Дел Пиеро. – Моята амбиция се свързва с футбола като игра, не с парите , които могат да се изкарат от него. Естествено, хубаво е ако тези пари могат да осигурят на мен и на семейството ми по-добър и по-комфортен живот. Но в никакъв случай не прекарвам времето си между два мача в мисли за банкноти и вещи. “
За какво точно си мисли между два мача Алесандро, най-добре като че знае брат му Стефано – неговият най-близък съветник, наставник и приятел. А той намеква за пълноценна изява в Ювентус, по-нататък за утвърждаване в скуадра адзура и за Мондиал 98.
Все пак “ малкия “ е само на 20……………..

1995-1996

Серия А
1. 27.08.995 Юве – Кремонезе 4:1 сменя П.Соуза в 63’
2.
3. 17.09.1995 Юве – Виченца 1:0 сменен е от Карера в 77’
4. 24.09.1995 Каляри – Юве 0:0 титуляр, жълт картон
5. 01.10.1995 Юве – Наполи 1:1 сменен е от Падовано в 83’
6. 15.10.1995 Милан – Юве 2:1 титуляр, вкарва гол в 81’
7. 22.10.1995 Юве – Падова 3:1 титуляр, вкарва гол в 39’
8. 29.10.1995 Лацио – Юве 4:0 титуляр
9. 05.11.1995 Удинезе - Юве 1:0 сменен е от Падовано в 75’
10. 19.11.1995 Юве – Фиорентина 1:0 титуляр, вкарва гол в 11’, жълт картон
11. 26.11.1995 Парма – Юве 1:1 титуляр
12. 03.12.1995 Юве – Торино 5:0 титуляр
13. 10.12.1995 Сампдория – Юве 2:0 сменен е от Падовано в 77’
14.
15.
16. 07.01.1996 Аталанта – Юве 0:1 сменен е от Ювгович в 73’
17. 14.01.1996 Юве – Бари 1:1 сменен е от Падовано в 66’
18. 21.01.1996 Кремонезе – Юве 3:3 титуляр
19. 28.01.1996 Юве – Пиаченца 2:0 сменен е от Ломбардо в 74’
20. 04.02.1996 Виченца – Юве 2:1 сменен е от Перуци в 89’
21. 11.02.1996 Юве – Каляри 4:1 сменя Раванели в 69’, вкарва гол в 79’
22. 18.02.1996 Наполи – Юве 0:1 сменен е от Раванели в 63’
23. 25.02.1996 Юве – Милан 1:1 сменя Раванели в 57’
24. 02.03.1996 Падова – Юве 0:5 титуляр, вкарва 2 гола в 29’ и 67’
25. 10.03.1996 Юве – Лацио 4:2 титуляр
27. 24.03.1996 Фиорентина – Юве 0:1 сменен е от Ломбардо в 68’
28. 30.03.1996 Юве – Парма 1:0 сменен е от Порини в 69’
29. 06.04.1996 Торино – Юве 1:2 сменя П Соуса в 65’
26. 10.04.1996 Юве – Удинезе 2:1 сменен е от Виерховод в 71’
30. 13.04.1996 Юве – Самп 0:3 сменен е от Песото в 63’
31.
32.
33. 05.05.1996 Юве – Аталанта 1:0 титуляр
34. 12.05.1996 Бари – Юве 2:2 сменен е от Югович в 67’

купа на Италия
1/16 финал
30.08.1995 Авелино – Юве 1:4 сменя Падовано в 71’, вкарва гол в 76’

1/8 финал
25.10.1995 Аталанта – Юве 1:1 титуляр

суперкупа на Италия
17.01.1996 Юве – Парма 1:0 сменен е от Рампула в 85’

ШЛ
13.09.1995 Бор Д – Юве 1:3 сменен е от Дешан в 89’, вкарва гол в 36’
27.09.1995 Юве – Стяуа 3:0 сменен е от Падовано в 72’, вкарва гол в 39’
18.10.1995 Юве – Глазгоу Р 4:1 титуляр, вкарва гол в 30’
01.11.1995 Глазгоу Р – Юве 0:4 титуляр, вкарва гол в 13’
22.11.1995 Юве – Бор Д 1:2 сменя Виали в 65’, вкарва гол в 89’
06.12.1995 Стяуа – Юве 0:0 сменя Раванели в 46’

1/4 финал
06.03.1996 Реал М – Юве 1:0 титуляр
20.03.1996 Юве – Реал М 2:0 сменен е от Мароки в 89’, вкарва гол в 16’, жълт картон

1/2 финал
03.04.1996 Юве – Нант 2:0 титуляр
17.04.1996 Нант – Юве 3:2 сменен е от П Соуса в 46’

финал
22.05.96 Юве – Аякс 1:1 / 5:3 след дузпи / титуляр

Това беше сезона в който Алекс стана известен не само в Италия а и в цяла Европа.
Вече не беше просто обещаващ младеж а истинска звезда от ранга на Виали и Раванели.
След като Баджо вече не беше в състава логично най-използваната формация в нападение беше Виали, Раванели, Дел Пиеро. Но по различни причини тези тримата започнаха като титуляри само в 18 от общо 48 мача през сезона.

Всички варианти на титулярното нападение – общо 48 мача.
Виали, Раванели, Дел Пиеро 18
Виали, Раванели; Раванели, Дел Пиеро 6
Виали, Дел Пиеро 5 .
Виали, Дел Пиеро, Падовано 4
Виали, Падовано; Дел Пиеро, Падовано 2
Виали, Дел Пиеро; Падовано, Раванели; Раванели; Падовано; Виали 1

И през този сезон контузиите не подминаха нападателите в отбора, но поне не бяха сериозни. По тази причина, а и поради някои наказания, Микеле Падовано успя да участва в някои мачове и да се представи доста добре в тях – предимно в края на сезона.
Така че Липи имаше четирима качествени нападатели за поне половината от мачовете, но в останалите случаи или Виали или Раванели или и двамата бяха контузени или наказани за някой мач.
От началото на февруари до края на сезона / за 20 мача / само 3 пъти се случи така че в 2 поредни мача нападението да е едно и също.
Сезона в Италия не беше много добър – имаше няколко доста лоши резултата. За купата на Италия – слабо представяне – отпадане през октомври още на 1/8 финал. Но за сметка на това Шампионската лига беше турнира на Юве. / трябва да се отбележи че Виали, Раванели и Дел Пиеро успяха да играят заедно само в 3 от общо 11 мача в ШЛ / По-точно е да се каже че Шампионската лига беше турнира на Дел Пиеро. Алекс нямаше слаб мач в този турнир / като изключим мача в Мадрид с Реал / и когато вкарваше гол го правеше по изключително ефектен начин. Едва ли някога феновете на Юве ще забравят головете срещу Боруся Д / в Германия /, срещу Стяуа в Торино и срещу Глазгоу Р в Торино. Просто не е за вярване с каква лекота вкарваше головете – сякаш това беше нещо естествено да придаваш такива невероятни траектории на топката. Трудно е да се обясни с думи – трябва да се види. А и не само головете му бяха впечатляващи. Да го гледаш как се движи с топката, как тича, как се бори и как успява да надиграе защитниците беше удоволствие.
Особенно добре си спомням мача с Рейнджърс в Торино – даваха го по Канал 1. Направо ги смачкахме а Алекс си правеше каквото си поиска със защитата им и дори изкара червен картон на Клейлънд.
В мача с Реал М, / в Торино / освен че вкара гол, изкара и червен картон на Алкорта който нямаше как да го спре.
През този сезон той спечели с Юве единствената КЕШ в кариерата си / засега / и имаше огромен принос за това. Финала в Рим е един от най-добрите му мачове за Юве – направи много добри изпълнения по време на мача но не успя да вкара.


В Серия А мога да се сетя за някои негови проблясъци. Първо се сещам за головете му срещу Милан в Милано, и срещу Каляри в Торино. След това си споням за гостуването на Падова в което вкара 2 гола и беше избран за играч на кръга, а също и за един мач с Лацио в Торино който го обърнахме от 0:2 до 4:2.

Всъщност повечето футболни фенове / без тези на Юве / си спомнят Дел Пиеро именно от мачовете в ШЛ – оттогава са им първите спомени за него.

Класация по участие в мачовете.
Ди Ливио 44
Дел Пиеро 43
Виали 38
Раванели 36
Падовано 30

Класация по изиграно време в минути.
Ферара 3725’
Перуци 3397’
Дешан 3207’
Виали 3131’
Торичели 3094’
Дел Пиеро 3093’
Конте 2990’
Песото 2981’
Паоло Соуса 2880’
Ди Ливио 2819’
Раванели 2695’

Голмайстори за сезона.
Раванели 17
Виали 14
Дел Пиеро 13
Конте 7
Падовано 7

През този сезон изигра 3093 минути, вкара 13 гола и получи 3 жълти картона.

Това е един материал от български вестник в края на 1995 година.

Алесандро Дел Пиеро

“ Платини е моят образец “
Едновременно със раздялата със суперзвездата Роберто Баджо, Юве удължи контракта на Алесандро Дел Пиеро до 2000 година. Неизвестния дотогава 21-годишен младеж възпламени сърцето на “ Старата госпожа “. Но дали един талантлив, далеч не обикновен играч от средната линия заслужава петгодишен договор, дотиран с около 11 милиона марки ?
Посивелия Джовани Аниели и треньорът Марчело Липи бяха убедени и единодушни “ Дел Пиеро е по-добър от Баджо. “ И той оправда очакванията………

- Как се чувствате като милионер ?
- Парите не са важни за мен. Това не ми помага да подобря своите игрови качества. Това може да направи само всекидневната трудна тренировка.