Inizia il viaggio negli Juventus Club del Belpaese: prima tappa sotto la Madonnina
Che strano, juventini a Milano
« Ci sono più tifosi qui che a Torino. Il vero derby, per noi, è con Inter e Milan»
«Non siamo una minoranza, siamo rispettati da tutti. L’effetto Calciopoli si sente ancora: ci hanno massacrati. Del resto, soltanto eliminandoci potevano vincere lo scudetto»

TREDICI milioni di tifosi sparsi in tutte le regioni italia­ne rappresentano un quarto della popolazione della peni­sola. Una fetta importante di persone che con orgoglio mo­strano la loro appartenenza ai colori bianconeri. Con og­gi vogliamo iniziare un simbolico giro d’Italia alla scoper­ta della juventinità. Filo conduttore, il pallone e la passio­ne sviscerata in infiniti rivoli e contesti. Le tappe sono scandite dalle realtà diverse che compongono questo puzz­le bianconero, i punti di riferimento che abbiamo scelto so­no gli Juventus Club, da sempre anima vitale della tifose­ria. La volontà è quella di conoscere e far conoscere come il tifoso della Juventus vive lontano da Torino. Osservia­mo cosa pensano, le storie, le abitudini, le curiosità, gli aneddoti. Come l’obiettivo della macchina fotografica, in­tendiamo ricostruire uno spaccato del mondo bianconero partendo dal basso, dall’associazionismo. I Club rappre­sentano la parte sana del tifo, quello più vero e affeziona­to. E’ la gente che macina chilometri su chilometri pur di essere sempre presente, che va allo stadio per assistere a uno spettacolo e non per minacciare gli avversari, che prende ferie in nome della Juventus, che fa della squadra una ragione di vita. E scopriamo persino che, anziché luo­go di morte, lo stadio può diventare luogo d’amore...

MILANO. Non è spaesato come Totò, non vive da carbonaro co­me il romano. A Milano lo ju­ventino sta bene perché ha la consapevolezza di poter conta­re su una presenza forte. Capi­tale economica dell’Italia, due squadre cittadine blasonate, ma la tifoseria è divisa in tre colori. Nessuno sa spiegarsi per quale ragione o per quale alchimia in Lombardia la Juventus è il se­condo club per tifo dietro al Mi­lan e nel suo capoluogo il popo­lo pallonaro è equamente di­stribuito tra rossoneri, neraz­zurri e bianconeri. «La Juve è stata la prima società a dare spazio ai giocatori del Sud e quindi ha raccolto la simpatia degli emigrati che, a Milano, so­no molti» l’analisi di Vincenzo
De Carlo, ristoratore e mem­bro del consiglio direttivo dello “Juventus Club Madunina”. La butta sul sociologico e sui flussi migratori. Altri semplicemente constatano che la Juventus at­trae perché è una squadra vin­cente. I trionfi, i campioni, gli eroi e i miti di tante generazio­ni: un mix esplosivo di passione che fa proseliti. Lo juventino a Milano vive a testa alta. «Non siamo una minoranza. E lo san­no anche interisti e milanisti, che ci guardano con il giusto ri­spetto. Per noi il vero derby non è contro il Torino ma contro ros­soneri e nerazzurri. Sembrerà assurdo, ma constatiamo più astio nei nostri confronti che tra i “cugini” milanesi. E quando si va a San Siro in quanto a in­tensità di tifo ce la giochiamo al­la pari». A parlare è Stefano Co­motti,
giovane presidente dello Juventus Club “Andrea Fortu­nato”, un gruppo nato nel 1999 che conta 400 iscritti e 300 ab­bonati all’Olimpico. Il dominio milanese e lombardo è evidente anche all’interno degli stessi gruppi organizzati bianconeri. «Ci sono più tifosi a Milano e in Brianza che a Torino - spiega Carmen Calza, presidente del­lo Juventus Club Madunina ­. Ricordo quando abbiamo se­gnato il record di abbonamenti al Delle Alpi, ben 38 mila: del capoluogo piemontese e cintura ce n’erano appena cinque mila, la maggior parte dei tesserati era proprio lombarda».
Il viaggio nella Milano delle contraddizioni non può prescin­dere da un prima e da un dopo: mai come qui si avverte lo tsu­nami di Calciopoli e la convi­venza con i nerazzurri. «Sono stati mesi di profondo malesse­re - sottolinea Stefano -. Ci han­no gettato addosso tutto il male possibile, ci hanno retrocesso in serie B senza una vera prova. Alla fine, abbiamo pagato sol­tanto noi. Sì, al Milan hanno da­to otto punti di penalizzazione però sono rimasti in serie A e, soprattutto, hanno continuato a giocare la Champions. Quindi, nessuna solidarietà con loro. I rapporti con gli interisti? Ho tanti amici nerazzurri e il 90 per cento di loro non sente lo scudetto vinto a tavolino, il re­stante dieci per cento che fe­steggia vive con i paraocchi. E’ importante quando gli avversa­ri riconoscono una stortura. Con questo non voglio dire che il dolore è meno intenso: siamo delusi, eccome, ma possiamo guardare negli occhi gli avver­sari perché abbiamo pagato. E tanto». Vincenzo De Carlo non la pensa allo stesso modo, ap­partiene al gruppo che ha pre­ferito mettere una giusta di­stanza con gli antagonisti citta­dini. «Prima c’era rivalità, si di­scuteva, ci si attaccava, sempre in modo corretto. Adesso nessu­no osa dirmi niente, loro stanno in alto, noi siamo in un altro campionato. Di che cosa do­vremmo parlare? Hanno gioca­to la Champions, io ho cambia­to canale. Sono convinto che l’Inter vincerà lo scudetto, ma senza di noi bianconeri che va­lore può avere questo tricolo­re? ». Gli fa eco la signora Car­men: «Per conquistarlo ci hanno dovuti mandare in B, sennò... Questo era l’unico modo di fer­marci perché la squadra di Ca­pello era la più forte Juventus che io abbia mai visto. E avreb­be ancora vinto tanto. Una cosa interisti e milanisti ci ricono­scono: aver accettato la B con di­gnità ».
Il capitolo Calciopoli è ancora una ferita che brucia. L’unico modo è guardare oltre o indie­tro. E pensare a quando San Si­ro si è colorata di bianconero, come fa Stefano: «Lo scudetto del 2005, il primo di Capello, la sfida contro il Milan, il gol di Trezeguet. Non ho mai visto il Meazza così juventino, alla rete di David lo stadio è esploso, era­vamo tutti in piedi. I rossoneri ammutoliti si sono dovuti in­chinare alla nostra superiorità». E poi, tutti in piazza del Duo­mo, tradizionale luogo di festeg­giamenti. Non solo per le squa­dre cittadine, ma anche per gli juventini. «Quella sera c’erava­mo solo noi - sorride Vincenzo ­ . Spariti tutti gli avversari, si so­no nascosti». Come il 5 maggio 2002, lo scudetto sfilato all’In­ter. Chi c’era ammicca: «I ne­razzurri erano come tramortiti, avevano già preparato la festa e noi lì a disfargliela a cantare e festeggiare sotto la Madunina. Che goduria, anche se dobbia­mo stare zitti per le tre finali di Champions perse..». San Siro è stato lo stadio della Juventus anche per due gare di Coppa Uefa, stagione 1994-95. «Contro il Borussia e poi la finale contro il Parma - precisa Stefano Co­motti -. Se i bianconeri giocas­sero qui avrebbero l’esaurito tutte le domeniche, a Torino gli animi sono più freddi».
La Milano bianconera riven­dica la sua forza ma è pronta a ripercorrere quei cento chilo­metri che la separa da Torino, dalla squadra, dall’Olimpico, pronta a ritornare in serie A per rivivere l’atavica rivalità con i nemici di sempre. Interisti, mi­lanisti, juventini: di nuovo nella stessa barca, con lo stesso vigo­re, a rigiocare alla pari e a ve­dere chi vince.


Това е една поредица,която започва в в-к Тутоспорт за феновете на Ювентус из цяла Италия.Ще се опитам да преведа статиите(с някои съкращения),които са много интересни,първата спирка е Милано.Приятно четене на всички.

Колко странно, ювентинци в Милано
"Тук има повече тифози,отколкото в Торино.Истинското дерби за нас е с Милан и Интер"
"Не сме малцинство,имаме нужния респект на всички.Ефектът Калчополи ни уби,ясно е,че само елиминирайки могат да спечелят скудетото."

13 милиона тифози разпръснати из целия полуостров,представляват 1/4 от населението на Италия.Една важна група от хора,които с гордост показват принадлежността си към черно-белите цветове.От днес започваме една символична обиколка на Италия в търсене на ювеманията.

В Милано ювентинеца живее добре ясно съзнавайки,че може да разчита на силно присъствие на черно-бели тифози.Икономическата столица на Италия,два милански гранда,но тифозерията е разделена на 3 цвята.Никой не може да обясни причината,поради която черно-бялата общност е на второ място зад тази на Милан в областта Ломбардия,а в нейната столица Милано трите отбора са с поделен брой фенове."Ювентус беше първия отбор,който привлече играчи от Юга и по този начин привлече симпатиите на емигрантите,чийто брой в Милано е най-голям"-обяснява Винченцо ди Карло-ресторантьор и член на клуба "Ювентус Клуб Мадонина".Други считат,че Ювентус е толкова популярен,защото просто е един отбор-победител.Триумфите,шампионите,героите,митовете предавани от генерация на генерация-един експлозивен микс,което увлича нови последователи.Ювентинецът в Милано ходи с горно дигната глава:"Не сме малцинство.Знаят го и миланисти и интеристи и ни отдават нужния респект.За нас истинското дерби не е с Торино,а с "росонерите" и "нерадзурите".Може да прозвучи абсурдно,но улавяме повече неприязън между нас и тях,отколкото между тях самите(интер-милан).И когато играем на Сан Сиро м/у тифозите има равенство.Това са думи на Стефано Комоти,млад президент на Ювентус Клуб "Андреа Фортунато" основан през 1999 година,който наброява 400 члена,300 от които абонати на Олимпико.Доминацията на феновете от Милано и Ломбардия е видно и във всички останали черно-бели групировки."Има повече тифози от Милано и Брианца,отколкото от Торино -споделя Кармен Калца,председател на фенклуба от Мадонина.Спомням си,когато регисрирахме рекорда за най-много абонати на Деле Алпи,38 хиляди,тогава от столицата на Пиемонт и областта бяха едва 5000 абоната,останалите в голямата си част бяха от Ломбардия.Никъде другаде не може да се усети най-добре последствията от цунамито Калчополи и промяната в съжителството с "нерадзурите"."Хвърлиха върху нас възможно всичко най-лошо,изпаднахме в серия Б без нито едно истинско доказателство.И накрая само ние платихме най-високата цена.Да,на Милан бяха отнети 8 точки,но ги оставиха в серия А и продължиха в ШЛ.Така че,никаква солидарност с тях.Интеристите?Имам много приятели нерадзури и 90% не приемат като свое присъденото от съда скудето,останалите 10%,които го празнуваха живеят в заблуда.Хубаво е когато съперниците разпознават една неправда.Но това не намалява разочарованието ни,гледаме съперниците в очите,защото знаем,че сме платили своята цена".Винченцо ди Крало не разсъждава по същия начин,според него трябва да си има явна граница в отношенията с антагонистите от Милано."Първо имаше съперничество,дискутираше се,атакувахме се по коректен начин.Сега никой не смее да ми каже нищо.Те гледат отвисоко,ние сме в друг шампионат.За какво има изобщо да говорим?!Те играят в ШЛ,аз сменям канала.Убеден съм,че Интер ще вземе скудетото,но без нас какво стойност има то".И сега думата взима госпожа Кармен:"За да го вземат,трябваше да ни пратят в Б.Това беше единствения начин да ни спрат,защото отбора на Капело беше най-силния който аз съм виждала някога.И този отбор щеше да печели тепърва.Едно нещо,което интеристи и миланисти признават,че приехме серия Б с достойнство."
Случаят Калчополи е все още отворена рана,затова феновете мислят за бъдещето или се връщат със спомени назад във времето.И се сещат как Сан Сиро е бил оцветен в черно-бяло,Стефано ще разкаже за това:"Скудетото от 2005,първото на Капело,мача с Милан,голът на Трезеге.Никога не бях виждал Меаца толкова "черно-бяла",при гола на Трезеге стадиона изригна,всички бяхма на крака.Онемялите росонери не ми остана нищо освен да се примирят с нашето превъзходство."И след това всички на площада Дуомо,традиционно място за празненства.Не само за 2-та градски отбора,но и за всички "бианконери".Онази вечер бяхме само ние-усмихва се Винченцо.Съперниците бяха изчезнали някъде,бяха се скрили.Както и на 5 май 2002,откраднатото скудето от Интер в последния кръг.Нерадзурите бяха зашеметени,бяха се приготвили за фиеста,но празника го направихме ние пеейки и празнувайки под ла Мадунина.Каква наслада,въпреки че и ние трябва да мълчим понякога заради 3-те изгубени финала за ШЛ..."Сан Сиро е бил домакин за Ювентус в още 2 мача,за купата на Уефа през 94-95 година.,срещу Борусия Д и после на финала срещу Парма-добава Стефано Комоти,ако "бианконерите" играеха тука всяка неделя трибуните щяха да се пръскат,докато в Торино страстите са по-хладни.
Черно-белият Милано отстоява своята сила и е готов да преминава тези стотина километра,които го разделят от Торино,от Олимпико,от отбора,който е готов да се завърне в серия А и да поднови битките си със своите вечни опоненти.Интеристи,миланисти,ювентинци,отново да бъдат в същата лодка,отново да тръгнат от равен старт и да видим кой ще спечели....



Информация за фенклубовете ни в Милано:


Ювентус Клуб Мадунина,създаден 1964,президент Кармен Канца с 500 членове и 90 абонати за Олимпико
Ювентус Клуб Андреа Фортунато,създаден 1999,президент Стефано Комоти с 400 членове и 300 абонати за Олимпико


Има още 2-3 интересни статии за феновете ни в Милано и тях ще ги пусна след известно време

Това е историята на двама млади фенове на Юве,момче и момиче,които се запознават по време на финала в Рим с/у Аякс и след това стават поредното "черно-бяло" семейство в Италия.


L’INCONTRO A ROMA
Champions galeotta
Un amore bianconero tra Sara e Stefano

« SONO Sara Crema e ho conosciuto Stefano, che poi è diventato mio mari­to, nella finale di Champions League a Roma. Ero fidanzata con un altro e il viaggio l’abbiamo fatto su treni diver­si, ma nella capitale abbiamo festeg­giato insieme. Da lì è nata la nostra amicizia: due stagioni scandite dai rit­mi delle trasferte bianconere. Il per­corso è stato netto, mai una gara sal­tata. Nel marzo 1998 a Udinese- Ju­ventus è scoccata la scintilla e c’è sta­to il primo bacio. Una decina di giorni dopo, nella trasferta di Champions a Kiev, ci siamo fidanzati: vittoria bian­conera per 4- 1, gol di Conte e triplet­ta di Inzaghi, e noi due a passeggiare per la capitale ucraina a venti gradi sotto zero. Sì, possiamo dire che il no­stro è un amore nato dalla passione ju­ventina. Dopo due anni di convivenza, abbiamo deciso di sposarci. E sceglie­re la data giusta non è stato un com­pito affatto facile. Calendario della se­rie B in mano, le nozze sono state ce­lebrate il 16 dicembre, il giorno dopo la gara con il Cesena, poi sospesa per la tragedia di Vinovo. Così, abbiamo sal­tato soltanto la sfida contro l’Arezzo e siamo rientrati dal viaggio di nozze in tempo per la trasferta di Mantova. E non vi dico, quando eravamo all’estero, gli sms che abbiamo inviato e ricevuto per sapere il risultato della gara con­tro i toscani. Siamo andati a New York e poi nell’isola di Antigua dove per un pelo non abbiamo incrociato Alessan­dro e Sonia Del Piero, anche loro lì a svernare durante la pausa del cam­pionato. L’anno scorso al Delle Alpi ab­biamo conosciuto la moglie e la figlia del magazziniere Franco Monetta:
erano nostre vicine di posto. Per il no­stro matrimonio ci hanno fatto un re­galo davvero speciale, la maglia di
Trezeguet con le firme di tutti i bian­coneri e gli auguri personalizzati. Un pensiero che ci ha commosso » .


Казвам се Сара Крема и се запознах със Стефано,който впоследствие стана мой съпруг,по време на финала за ШЛ в Рим.Бях обвързана с друг и пътувахме с различни влакове,но в столицата празнувахме заедно.От там се роди и нашето приятелство:две години посветени на гостувания на "бианконерите".Обиколката беше пълна,нито едно пропуснато гостуване.През март 1998 по време на Удинезе-Ювентус беше и първата ни целувка.Десетина дни по-късно при гостуването в Киев за ШЛ...се сгодихме: победа на Юве с 4:1,гол на Конте и хеттрик на Индзаги и ние двамата разхождайки се из украинската столица при минус 20 градуса температура.Може да се каже,че нашата любов е резултат изцяло на общата ни страст към Юве.След 2 години съвместно съжителство решихме да се оженим.И да изберем точната дата не беше никак лесна задача.Календарът на серия Б в ръка,сватбата беше на 16 декември,денят след мача с Чезена,който в краина сметка беше отложен заради трагедията във Виново.Така изпуснахме само мача с Арецо и се завърнахме от меден месец точно за гостуването в Мантова.И е излишно да ви казвам,когато бяхме в чужбина,колко смс-а изпратихме и получихме,за да се осведомим за развоя на мача с тосканците.Бяхме в Ню Йорк и после на остров Антигуа,където за една бройка не срещнахме Алесандро и Соня Дел Пиеро,които също почиваха там по време на паузата в шампионата.Миналата година на Деле Алпи се запознахме със съпругата и дъщерята на магазинера на клуба Франко Монета,бяха седнали точно до нас и за нашия брак ни подариха наистина ценен подарък,фленалка на Трезеге с автографи на всички играчи и личните им поздрави.Това ни трогна изключително."

И една история за най-малкия член в фенклубове на Ювентус,бебето Фабио

BABY DA RECORD
Fabio, pappa e Juve
In trasferta nella pancia di mamma Gabriella

« DORMO, mangio, tifo Juve e strillo. Almeno per ora, sono queste le mie esi­genze primarie. Non vi stupite, c’è una spiegazione a tutto. Sono Fabio Bucci
e sono nato il 18 dicembre 2006: nel mio piccolo detengo già un record, so­no il più giovane tifoso della Juventus iscritto a un club. Nello stesso giorno in cui mio papà Raffaello, meglio co­nosciuto come Ciccio, mi ha registrato all’anagrafe, ha telefonato allo Juven­tus Club “Andrea Fortunato” per in­testarmi una tessera. Un marchio di fabbrica, o meglio un segno inconfon­dibile nel dna. Anche la scelta del no­me non è stata affatto casuale: Fabio in onore alle origini napoletane di papà e al mitico Cannavaro. Mi han­no raccontato che adesso gioca nel Real Madrid ma resta un campione e il suo cuore è rimasto juventino. Non ho ancora visto una partita dal vivo, ma quando ero nella pancia di mam­ma Gabriella ho seguito la gara di Ri­mini, il debutto in serie B, e la trasfer­ta di Piacenza, con la doppietta di Tre­zeguet.

In compenso dispongo già del kit del perfetto bianconero: maglietta, berrettino e sciarpina d’ordinanza. Papà è juventino sfegatato, pensate che ha lasciato la Puglia e ha cercato lavoro al Nord per stare più vicino al­la squadra, era stanco di macinarsi mi­gliaia di chilometri e attraversare la penisola a ogni partita, mamma inve­ce è più tranquilla, anche se il babbo l’ha contagiata e ora anche lei possie­de la sua bella tessere bianconera. Non vedo l’ora di crescere per potermi gu­stare pure io qualche sfida appassio­nante. Per quest’anno snobberò la se­rie B, il mio esordio sugli spalti sarà nella prossima stagione, quando sare­mo tornati in A. Ah, dimenticavo: papà dice che, nonostante i due scudetti tol­ti a tavolino, restiamo il club più vitto­rioso d’Italia. E già penso all’emozione che proverò al mio primo tricolore... »


Бебе на рекордите
Фабио,татко и Юве


"Спя,ям,викам за Юве и рева.Поне за един час това са основните ми изисквания.Не се учудвайте,всичко си има разумно обяснение,казвам се Фабио Бучи и съм роден на 18 декември 2006.За моят кратък живот вече ми принадлежи и един рекорд,аз съм най-младия член записан в фенклуб на Юве.В същият този ден баща ми Рафаеле по-известен като Чичо,се обади в клуба "Андреа Фортунато" и ме регистрира като негов член.Изборът на името ми също не е случайно:Фабио заради на неаполитанските корени на баща ми и в чест на митичния Канаваро.Казаха ми,че сега играел в Реал Мадрид,но си остава един шампион и сърцето му е все така черно-бяло.Още не съм гледал мач на живо,но когато бях в утробата на мама следях изкъсо гостуването в Римини и дебюта в серия Б и мача в Пиаченца,там 2 гола отбеляза Трезеге.
За сметка на това вече разполагам с някои ювентински артикули: фланелка,шапка и шалче.Татко е болен ювентинец,представете си,че е напуснал Пулия и си е търсил работа на север само и само да е близо до любимия си отбор,беше уморен да преминава хиляди километреи прекосявайки полуострова за всеки мач на Юве,мама от своя страна е по-спокойна,въпреки че и тя вече има своята членска карта в фенклуба ни.Нямам търпение да порасна и да посетя някой завладяващ сблъсък на Юве.Тази година ще смачкам серия Б и моя дебют на трибуните ще бъде догодина,когато ще сме се завърнали в серия А.Опс,щях да забравя: въпреки отнетите ни 2 титли,татко казва,че продължаваме да бъдем най-успешния отбор в Италия.И вече мисля за емоцията,която ще изпитам при появата на италианския трикольор върху екипа ми..."

няма такива статии просто juve_tifos много добра идея дано след време и аз го науча тоя италиански че да мога да пускам подобни статийки

Браво juve_tifos , страхотна информация и добър италиански имаш

Вярно ,голямо БРАВО за преводите .Доста интересни истории.

Уникални статии!!! Просто №1!!! Спецялни благодарности за превода!!!
А и междодругото докато четях, че Ювентинец ходи със гордо вдигната глава в Милано се сетих как аз се разхождах с черно-бяло шалче в Милано и бях адски спокоен, отколкото във Торино... просто бях чувал, че в Торино има много повече фенове на Торо отколкото на Юве...

И още един път благодаря juve_tifos

БРАВО!!!

Е,няма какво да допьлня

La terza tappa del giro tra gli Juventus Club Doc tocca Verona e Vicenza
«I veri onesti siamo noi»
Il Veneto juventino: «Rappresentiamo una potenza. Bravo Deschamps, ma il gioco?»
«Lo consideriamo un secondo lavoro.
Facciamo chilometri e qualsiasi tipo di sacrificio, uniti da una sola fede. Per la Juve anche a Tokyo»

VERONA. « Una goduria. Come se avesse vinto la Ju­ve » . Sono parole di Silvano
Gasparato, uno dei mem­bri di Verona Bianconera, ma è l’intero Veneto che ti­fa Juve ad unirsi in coro do­po l’eliminazione dell’Inter dalla Champions League. Per una volta, la proverbia­le sportività viene dimenti­cata in un cassetto. « Siamo rimasti appiccicati davanti al televisore, tifando Valen­cia. E ci siamo anche vergo­gnati per tutto quello che è successo dopo. Cose che non dovrebbero mai succedere » . Pure la Vicenza juventina non trattiene un pizzico di soddisfazione. Ma senza in­vidia, quello è un sentimen­to che appartiene ad altri. « Non mi interessa cosa fan­no i nerazzurri - dicono al club di Montorso - ma al­meno qualcuno, la prossima volta, ci penserà due volte prima di parlare. Sfottono tanto, ma adesso sono fuo­ri » . Ne hanno subìte di umi­liazioni gli juventini del Ve­neto e adesso si riprendono una piccola rivincita.
« Ci hanno definito ladri, corrotti, imbroglioni. E l’In­ter sarebbe l’unica società seria. Falsi, spioni e accat­toni. Ecco cosa sono » è il pensiero del presidente del Club di Castagnaro, Valen­tino
Modenese. Ancora vi­vido il ricordo dello scudet­to scippato. Soprattutto per chi, come coloro che seguo­no la Juve da una vita inte­ra, è abituato ai trionfi. E a fare di tutto per la squadra del cuore. « E’ come un se­condo lavoro. Sono stato an­che a Tokyo. Ecco, questa è la fascia da samurai che mi sono comprato per ricordo. E questa è una foto di Ro­ma, quando abbiamo solle­vato la Coppa Campioni. Quanti ricordi, guarda Ju­govic che segna il rigore... » e quasi scende una lacrima a Pierpaolo Cocco, che cu­stodisce gelosamente le me­morie di uno dei club più antichi del veneto, quello di Montorso. « Quest’anno fe­steggiamo il quarto di seco­lo di vita. Siamo nati nel 1982, l’anno del Mundial, anno magico. Da allora non ci siamo persi nessun gran­de appuntamento. Impossi­bile fare il calcolo dei chilo­metri percorsi. Ho anche co­nosciuto mia moglie grazie alla Juve. Un amore nato in curva » . Parola del presi­dente Maurizio Nori, il più giovane della storia degli Juventus Club. « Avevo 21 anni allora. Altri tempi. Era un’altra Juve. Ma la nostra passione è rimasta la stessa: nel 2000, quindi non un secolo fa, abbiamo portato al Delle Alpi 215 abbonati. Per noi, un re­cord » . Essere juventini in Veneto non è facile, special­mente a Verona dove l’Hel­las ha vinto uno scudetto; ma anche a Vicenza, con i biancorossi che vantano una grande storia. « Più che rivalità, proviamo indiffe­renza. Alla fine, i nostri av­versari sono Inter e Milan ­ l’opinione di Lucio Borin,
membro storico del club di Castagnaro - gli altri non ci interessano » .
Un solo pensiero, che uni­sce l’intera regione: tornare in serie A. « Ma il gioco? ­ obietta il presidente Nori -
Deschamps sarà anche una brava persona, ma que­sta Juve non mi piace. E poi, troppa indecisione du­rante il mercato invernale: in estate ci aspettiamo un atteggiamento diverso » . E su Lapo presidente? « La proprietà può fare qual che vuole, noi ci adegueremo. Come sempre » . Verona e Vi­cenza Bianconere, due club che contano su tante sezio­ni, uniti da un’unica pas­sione. « Riuniamo Nogara, Villafranca, Buttapietra, Soave, Cologna Veneta, Bardolino, Valpolicella, Mi­nerve e Terrazzo. L’unione fa la forza » , dice Modenese. « E noi siamo talmente este­si che da aprile prenderemo la denominazione di Veneto Bianconero e faremo una grande festa con gli orgogli juventini della nostra ter­ra » . Come Roby Baggio fre­sco quarantenne. O Alex
Del Piero, simbolo della Juve di questi anni. Anche a Verona si pensa al futuro: « Una festa per stare tutti insieme, con una partita tra la nostra rappresentanza e gli ex della Juve. E tante al­tre iniziative. Siamo la fac­cia pulita del tifo e voglia­mo urlarlo a chiare lettere » . Il cuore bianconero batte forte. Anche in Veneto.


Третият етап от обиколката на клубовете Ювентус в Италия продължава във Верона и Виченца

"Истински честните сме ние"
Черно-бялата общност в областта Венето: "Представляваме една истинска сила.Браво на Дешан,но играта ни?!"
Определяме го като втора работа.Пропътуваме хиляди километри и правим всякакви жертви,обединени от едно.Заради Ювентус,тръгваме и за Токио."

ВЕРОНА. "Какво задоволство.Все едно беше спечелил Юве."Това са думите на Силвано Гаспарето,член на Верона Бианконера,но цялата област Венето,която поддържа Юве е обединена в песен след отпадането на Интер от ШЛ.За пръв път спортната коректност е забравена в чекмеджето."Останахме залепени за телевизора,викайки за Валенсия.И също така ни беше срам от това,което се случи след мача.Неща,които не би трябвало да се случват." Виценча ювентина не се радва толкова на отпадането на Интер,но без завист това е чуство,което принадлежи на други."Не ме вълнува какво правят нерадзурите- казват от клуба в Монторсо- но другия път е добре да помислят 2 пъти преди да говорят.Надуваха се много,но сега са аут." Ювентинците от Венето бяха понесли атаки и сега е време да им отвърнат.

"Нарекоха ни крадци,корумпирани,измамници и че Интер е единствения сериозен клуб.Но ето ги какво представляват" е мнението на фенклуба в Кастаняро, Валентино Моденезе.Все още е жив спомена от отнетото скудето.Най-вече за тези,които следват цветовете на Юве през целия си живот и са свикнали с триумфите.И биха направили всичко за отбора на сърцето си."Това е нещо като втора работа.Бил съм дори и в Токио,ето лицето на самурай,което си закупих за спомен.А това е снимка от Рим,когато дигнахме Купата на Европейските шампиони.Какви спомени само,да гледаш как Югович вкарва победната дузпа..." и почти потичат сълзи на Пиерпаоло Коко,който отстоява позициите на един от най-античните фенклубове във Венето,този в Монторсо."Тази година празнуваме 25-годишнина,родихме се през 1982,годината на Мондиала,една велика година.Оттогава не сме пропуснали нито едно голямо събитие с участие на Юве.Невъзможно е да се сметнат преминатите километри.Аз дори се запознах със съпругата ми покрай мачовете на Юве.Любов родила се на трибуната." Думи на президента Маурицио Нори,най-младия президент на фенклуб по онова време. "Тогава бях на 21,други времена бяха,Ювентус беше друг.Но нашата привързаност се запази винаги същата.През 2000 година,а не преди 1 век,регистрирахме на Деле Алпи 215 наши абонати,за нас това е рекорд". Да бъдеш ювентинец във Венето не е лесно и по-точно във Верона,където Хелас Верона спечели едно скудето,но също така и във Виченца,където "червено-белите" също имат своята история. "Повече от съперничество,показваме безразличие.В крайна сметка нашите истински съперници са Интер и Милан е мнението на Лука Борин,исторически член на клуба в Монтаняро,останалите не ни интересуват".

Единствената мисъл,която обединява цялата област е завръщането в серия А."Но играта?-отбелязва президента Нори,Дешан е прекрасен човек,но този Ювентус не ми харесва.И също така сериозна нерешителност по време на януарския прозорец,през лятото очакваме различно поведение." А относно Лапо Елкан-президент? "В клуба имат правото да решават,на нас не ни остава друго освен да ги подкрепим.Както винаги". Верона и Виченца Бианконери,два клуба,които имат и доста подразделения из региона." Обединяваме Ногара,Виляфранка,Бутапиетра,Соаве,Колоне Венета,Бардолино,Валполичела,Минерве и Терацо.Обединение,което значи сила." , казва Моденезе. " И ние сме същите,които през април ще организираме голям празник с всички горди ювентинци от нашата земя-Венето.Като Роберто Баджо например,който току що навърши 40 или Алекс Дел Пиеро,символа на Юве от последните 10 години.Във Верона също обмислят бъдещи прояви. "Ще има мач между наши представители и ветерани на Ювентус.И много други инициативи.Ние представляваме чистото лице на тифозите и искаме да го покажем с ясни действия.Черно-бялото сърце бие силно.Венето не прави изклювение.


Предварително да се извиня ако на места превода не е много ясен

IL FONDATORE DI VERONA BIANCONERA RACCONTA LA PASSIONE DELLA VITA
« Sivori il primo amore, Del Piero il suo erede»
CASTAGNARO (VR)

PRESIDENTE Valentino Modene­se, lei ha fondato la Verona Bian­conera ed è memoria storica dello Juventus Club Castagnaro. Un amore che ha radici profonde.

«Tre nomi, come una sinfonia: Charles, Sivori, Boniperti. Un colpo di fulmine. Ero bambino, la fine degli anni ’50. Cer­to, mio padre era bianconera, ma io mi sono appassionato delle giocate dei campioni. Non del nome. Ai tempi si era juventini, milanisti o interisti. Chiara­mente, ho fatto la scelta migliore».

Nostalgia per i fuoriclasse di una volta?

«Ci sono ancora grandi giocatori. Ado­ro Nedved, è uno dei sempre sudati al­la fine della partita. Non torna mai a casa riposato. Un esempio».

Del Piero?
«Vorrei che restasse alla Juve. Ma Si­vori, con tutto il rispetto, era un’altra cosa. Poi c’è anche un altro che vorrei tenere a tutti i costi».

Di chi parla, Trezeguet?
«No. Mi riferisco a Camoranesi, un pas­sato a Verona».
Deve essere difficile tifare Juve da queste parti. Ci sono squadre con grande tradizione, verrete visti co­me mosche bianche.

«Siamo molti di più di quanto si possa pensare. A Treviso e Venezia, poi, sia­mo la maggioranza. Qui e a Vicenza è più dura, perché c’è tradizione calcisti­ca forte. Ma noi non ci spaventiamo».

La serie B ha penalizzato i club or­ganizzati?

«Abbiamo avuto meno abbonati, ma non è imputabile alla serie B assegna­ta d’ufficio. Sono altre le cose che ci pe­nalizzano ».
Cioè?
«Le norme successive alla tragedia di Catania. Doveroso un giro di vite, ma non a discapito del tifo sano. Bisogna fare un distinguo: da una parte gli ul­tras, che sono la minoranza, dall’altra i tifosi con la t maiuscola. Adesso per le trasferte bisogna rivolgersi alla società ospitante e per i club tutto si complica. E dicevano che bisognava invogliare le famiglie ad andare allo stadio».
Come è stata digerita la retroces­sione?
«Mai accettata. E mai l’accetteremo. Però c’è maggiore entusiasmo adesso che prima. Sembra paradossale ma è così».

Com’è questa nuova dirigenza?
«Troppo poco tempo è passato per giu­dicarne il lavoro. Cobolli Gigli l’ho co­nosciuto personalmente: mi è sembra­ta una persona a modo, affabile»
Manca la Triade a questa Juve?
«Non credo proprio. Anche se, avendo conosciuto tutti e tre personalmente, posso dire che si tratta di gente in gam­ba e disponibile».

Che squadra si attende per la pros­sima stagione?
«Forte, ma non come quella dello scor­so anno. Diciamo competitiva, all’altez­za di stare ai vertici della serie A».

E’ cambiato il tifo nel corso degli anni?

«Tantissimo. C’era più passione, era un sentimento vero. Adesso non c’è più la gioia di andare allo stadio. Troppa tv».



Създателят на Верона Бианконера разказва за страстта на живота
"Сивори първата любов,Дел Пиеро неговия наследник"

Кастаняро(Верона)

Президенте Валентино Моденезе,вие създадохте клуба Верона Бианконера исторически наследник на Ювентус Клуб Кастаняро.Една любов с дълбоки корени.

-Три имена,като една симфония: Чарлс,Бониперти и Сивори.Поразяващ удар.Бях дете в края на 50-те години.Разбира се баща ми беше черно-бял и аз също се прехласнах по играта на тези шампиони.И то не заради имената им.Навремето имаше ювентиници,миланисти и интеристи.Видно е,че съм направил правилния избор.

Има ли носталгия за големите имена от онова време?

-Все още има големи играчи.Обожавам Недвед,който не се спира докато не чуе последния сигнал.Никога не се прибира вкъщи отпочинал.Той е пример за всички.

Дел Пиеро?

-Бих искал да остане в Юве.Но с целия ми респект,Сивори беше друго нещо.Но има един друг човек,който желая силно да остане в отбора на всяка цена.

За кого говорите,Трезеге ?

-Не,става дума за Каморанези,преминал и през Верона.

Би трябвало да е трудно да поддържате Юве в тази част на Италия.Има и други отбори с традиции и публика.

-Ние сме много повече,отколкото можете да си представите.В Тревизо и Венеция имаме мажоритет.Обаче тук във Виченца е малко по-трудно,защото същесвтува сериозна традиция,но все пак ние не се плашим.

Серия Б отрази ли се на организираните клубове в региона ?

-Наистина имахме по-малко абонати,но не участието ни в серия Б е причината.Други са нещата които ни пречат.

И те са ?

-Последиците от трагедията в Катания.Нужно е да се прави разлика между групите Ултраси(които са миноритет) и тифозите с главно Т.Сега за гостуванията е нужно да се обръщаме към клуба домакин и всичко се усложнява още повече.А казваха,че трябва цялата фамилия да посещава спокойно стадиона.

Как посрещнахте изпадането в серия Б ?

-Не го приехме.И никога няма да го приемем.Обаче има по-голям ентусиазъм,отколкото преди.Парадоксално,но факт.

Както и новото ръководство ?

-Прекалено малко време е минало,за да му дадем оценка.Коболи Джили го познавам лично,стори ми се сериозен човек,вежлив.

Липсва ли Триадата на Юве ?

-Аз не мисля,че липсва.Въпреки че познавайки ги и тримата лично мога да гарантирам,че са хора на думата и винаги достъпни.

Как очаквате да изглежда Юве догодина ?

-Силен,но не като миналата година.Да кажем конкурентноспособен да се състезава на ниво в серия А

Промениха ли се тифозите през последните десетилетия ?

-Доста.Преди имаше повече емоции,истински чувства.Вече отсъства радостта да отидеш на стадиона.Телевизията доста се наложи.