Ето какво разбрах току що!ха-ха Тези съдебни шампиони са ни били абонати през 1961г., а както знаете тогава са им били най-силните години.И какво става-9:1 ИЗНЕНАДА!!!:o Това им е и най-голямата загуба.За съжаление подробности не успях да намеря, но ще опитам.Ako някой има нещо по темата, може да ми помогне.

Абе незнам тогава колко силни са били ама мисля че не е имало за какво да играят. Освен това са играли с младежите - не помня против какво са протестирали а и Сивори се е натегнал малко повече да стане голмайстор на шампионата ама и 6 гола не са му стигнали.

Някъде имах едно репортажче от този мач ама качеството е доста зле.

И въпреки всичко победата си е победа.Да и аз сега видях-Сивори-6.Давай клипчето,имам един приятел интерист ...Май е било и някакъв финал...незнам...ти ще ми кажеш

Мача е бил последен кръг в Серия А.

Ще потърся репортажа.

Мача наистина е бил последния за сезона и интер не са могли да имат вече шансове да титла..май така беше.Пращат юноши и ние ги връщаме преработени. Най-голямата домакинска победа в историята.

Една статия от 7 дни спорт от 19-ти февруари миналата година.
Повода е смъртта на Сивори който е починал 2 дни по-рано от рак на панкреаса.

***

Денят, в който Сивори вкара 6
През 1961 г. аржентинецът преследва голмайсторската титла срещу юношите на Интер

Омар Сивори, един от символите на Ювентус, който почина в четвъртък, държи един необичаен рекорд в италианското първенство - този за най-много голове в един мач. Датата е 10 юни, а съперник на Юве е Интер. Само че на терена излиза не представителният тим на нерадзурите, а юношеският състав...

Марио Салвини

Беше 10 юни 1961 година, играеше се мачът Ювентус - Интер. Или по-скоро се преиграваше. Първият мач беше сметнат за нередовен заради нахлулите на терена зрители. Въпросният двубой беше завършил 0:0, но Интер трябваше да запише служебна победа с 2:0. Само че от федерацията накараха двата отбора да преиграват срещата. Шефовете на нерадзурите решиха, че това няма да се случи. В знак на протест те пратиха на терена юношеския тим. Ситуацията беше твърде апетитна за аржентинеца. Това бе последният мач в първенството, а той, Омар Сивори, имаше 19 гола, докато Бригенти от Сампдория беше начело при голмайсторите с 27. При онези момченца срещу него всичко изглеждаше възможно. Всичко, но не и да оглави той класацията на реализаторите. Защото както можеше да се предвиди, Сивори бележеше гол след гол, но в крайна сметка това се оказа недостатъчно. Мачът свърши 9:1 за бианконерите с 6 попадения на Ангела с мръсното лице. Така бе изравнен абсолютният рекорд в италианското първенство. Същото, но 28 години по-рано, през 1933, прави Силвио Пиола в двубоя Про Верчели - Фиорентина, завършил 7:2.
"Да, имах персонална цел", признава години по-късно Сивори, допускайки една мъничка грешка. Той разказва, че е спечелил битката на голмайсторите, вместо че е останал на две попадения от Бригенти, както вече споменахме. Реализатор №1 Сивори наистина беше, но година по-рано, през сезон 1959-1960, с 27 гола.
"Исках наградата за най-добър голмайстор - обяснява, - шестте гола ги вкарах именно затова, иначе нямаше да има смисъл да се впрягам толкова срещу онези младежи."
Онази среща също беше сбогуването на Джанпиеро Бониперти, а също дебютът в Серия А на Сандро Мацола, който отбеляза и единствения гол за Интер. Но преди всичко беше мачът, в който Сивори заби 6 гола. Един рекорд, непокътнат и до днес.

РЕАКЦИИ

Адриано Галиани (шеф на италианската футболна лига и вицепрезидент на Милан): Помня го от времето, когато бях малък. В Монца имаше много тифози на Юве. Нямаше телевизия, така че за нас Омар беше като един сън, той беше футболът, беше чиста страст. Неговите отигравания стимулираха нашата фантазия. Неговата смърт е сурова загуба за футбола.

Антонио Джираудо (пълномощен администратор на Ювентус): Почина един голям човек, един голям играч. Болката е огромна. Омар беше невероятна личност. Беше един от най-големите футболисти на Ювентус. В годините след края на кариерата си той остана близо до нашия клуб, на когото сътрудничeше от Южна Америка. Той оставя след себе си огромна празнина. / значи, доколкото знам Сивори е бил нещо като съгледвач в Южна Америка - през 1999 почти беше уредил Аймар за Юве но нещо се обърка в последния момент /

Лучано Моджи (генерален директор на Ювентус): Загубихме един символ и един приятел. Поддържахме връзка, докато болестта му позволяваше да ни посещава. Много съм натъжен.

Дино Дзоф (треньор на Фиорентина): Омар беше истински приятел, с него се разбирахме отлично. Бяхме съотборници в Наполи. Това, че беше голям играч, го знаят всички. Оплаквам един човек, към когото бях много привързан.

Антонио Юлиано (бивш капитан на Наполи): Той беше Марадона на 60-те. Един гениален играч, но също добър човек. Играхме заедно в Наполи и винаги съм признавал, че от него съм научил наистина много неща. За мен онова беше времето на истинския футбол.


***

Още нещо за този мач обаче на италиански.
Предупреждавам че автора или авторите не са фенове на Юве.

Stagione 60/61
In una sfida decisiva con l'Inter, la folla del Comunale deborda in campo e, secondo il regolamento, viene dato lo 0-2 all'Inter. La Juve presenta ricorso, e, grazie a giochini diplomatici di Agnelli, ottiene l'assurda ripetizione della partita, in contrasto con tutte le disposizioni e i regolamenti. Per ripicca l'Inter manda in campo la Primavera e la Juve vince 9-1, scudetto compreso.

GIUVE - INTER 1961: LA VERGOGNA
di Riccardo Bisti
Campionato 1960/61. La giuve e oggettivamente una squadra molto competitiva, reduce da anni di vittorie e forte di elementi del calibro di Sivori, Boniperti, Stacchini, Nicole, Mora....Ah, vi ho beccati! Adesso starete tutti pensando perche non ho citato John Charles. E'presto detto. Perche il gallese, oltre ad essere un grande campione era anche una grande persona, quindi meritevole di essere citato nella pur breve lista dei "gobbi anomali". Il grande John fu un vero esempio di sportivita e correttezza. Era talmente gentiluomo che a volte danneggiava persin se stesso pur di aiutare gli altri: pensate che in ben 2 occasioni, lanciato solo a rete fermo l'azione e corse a soccorrere degli avversari a terra infortunati (altro che Di Canio che fa lo sportivo per non fare una mezza girata al volo da 20 metri... Charles rinuncio a gol praticamente gia fatti). E, udite udite, lo fece anche in un derby. Anche adesso, nel vederlo parlare, dietro la faccia pulita e quegli occhi lucidi di commozione traspare la grandezza di quest'uomo (ed anzi, ne approfitto per mandargli i miei piu sinceri auguri di pronta guarigione, visto che e stato colpito da un malore una decina di giorni fa ed e tuttora ricoverato in Italia). Peccato abbia giocato con la casacca sbagliata. L'avrei visto bene indossare altre maglie...Vabbe, pazienza. - Tornando a parlare di quel campionato, la Juve trovo nel Milan, e soprattutto nell'Inter di Herrera delle rivali pericolosissime, al punto che si arrivo, il 16 APRILE 1961, alla sfida Juventus - Inter al Comunale di Torino. I bianconeri erano in testa alla classifica, ma sentivano forte sul proprio collo il fiato delle 2 milanesi. Quel giorno le gradinate del Comunale erano piene, colme....STRAcolme. Si calcola che entrarono nell'impianto almeno 10.000 persone in piu rispetto all'effettiva capienza. Il risultato e facilmente immaginabile: i cancelli crollarono e il pubblico si assiepo ai bordi del rettangolo di gioco, evidentemente impedendo di giocare in condizioni regolari. Ciononostante l'arbitro, il signor Gambarotta di Genova, fece iniziare la partita. L'Inter giocava meglio, trovo persino il tempo di cogliere una clamorosa traversa, quando al minuto numero 31 del primo tempo la folla straripo in campo, causando l'inevitabile sospensione del match. Ovviamente venne assegnato lo 0-2 a tavolino, risultato che metteva nei guai una giuve in chiara difficolta. E, pensate, la lega, applicando semplicemente il regolamento, ratifico il risultato il 26 APRILE (vi dice qualcosa questa data, gobbi e interisti?). E qui successe il finimondo. La Juventus decise di fare ricorso, spinta dal giovane avvocato Chiusano...E indovinate un po chi era all'epoca il presidente della Federazione Italiana Giuoco Calcio? Ma e elementare: UMBERTO AGNELLI! Si, avete capito bene. Umberto Agnelli ricopriva CONTEMPORANEAMENTE l'incarico di presidente FIGC e di presidente della giuve. In altre parole, i gobbi fecero ricorso ad un organo presieduto dal loro presidente! Ovviamente lo 0-2 venne cancellato e venne ordinata la ripetizione della partita, poiche era stata riconosciuta la "BUONA FEDE DELLA SQUADRA OSPITANTE" (ma cosa vuol dire? far entrare, e PAGARE, 10000 persone in piu nell'impianto vuol dire agire in buona fede? Gli juventini ci vogliono far credere che non sapevano quante persone erano entrate allo stadio? Ogni commento e superfluo...). Chiaramente si scateno un putiferio, e il presidentissimo dell'Inter, Angelo Moratti, mando a Torino la squadra primavera in segno di protesta. Partita che era palesemente una farsa, perche giocata a campionato finito (vinto dalla giuve: e ci credo, con le 2 milanesi crollate psicologicamente dopo qella manfrina) e del tutto ininfluente anche per i piazzamenti. Ebbene, la Juve se ne infischio altamente ed infieri sui ragazzi dell'Inter, sconfiggendoli per 9-1 (l'unico gol nerazzurro lo mise a segno Sandro Mazzola, figlio dell'immenso Valentino, che, pensate, quel giorno dovette sostenere 2 interrogazioni a scuola prima di andare a Torino a giocare) e con Sivori autore di 6 reti, tuttora record di gol messi a segno in una partita del campionato italiano. E l'argentino in quella partita (come in altre circostanze) si diverti a deridere gli avversari, dribblandoli, aspettandoli e dribblandoli di nuovo. Nel ricordare Sivori non posso non citare l'immenso capitano della mia squadra in quegli anni, il mitico GIORGIO FERRINI, che era l'unico a non sottostare ai giochetti di Omar Enrique e in alcune mitiche partite lo rincorreva per poi prenderlo a calci in culo. Grande Giorgio. Chiusa questa doverosa parentesi direi che posso chiudere l'intero racconto, felice di avervi messo a conoscenza dei metodi e dello stile con cui la giuve vinse il suo dodicesimo scudetto.

“JUVE = FIAT. FIAT = POTERE”. Helenio Herrera, Giugno 1961

Интересна е тая история.

Младежи или не това си е бил официален мач,това че шефовете на Интер са били тъпаци да допуснат такова унижение си е техен проблем....историята ще запомни само едно нещо -9:1........

Поздрави го от мен със следното клипче :

My Webpage - приблизително 6 МБ големина, около 20 - 25 секунди

Това са само головете на Сивори ама и от тях ще се почувства не много добре.

Ето и голмайсторите в мача :

1:0 Сивори 11
2:0 Сивори 12
3:0 Сивори 17
4:0 Риефоло 52
5:0 Сивори 54
6:0 Николе 64
7:0 Сивори 67
7:1 Мацола 78 дузпа
8:1 Мора 79
9:1 Сивори 90 дузпа

*****

И понеже стана дума за Сивори - да кажа нещо повече за него, все пак той е една от най-големите легенди на Юве.
Роден на 02.10.1935, умира на 17.02.2005.
Играе в Юве от 1957 до 1965 година. Има спечелени 3 скудета с Юве и 2 купи на Италия, един път е голмайстор в Серия А.
Официално Трезеге се води най-резултатния чужденец в историята на Юве със 125 гола във 206 мача за 6 сезона.
Сивори по народност е аржентинец но има италианско гражданство - има 167 гола в 253 мача за Юве за 8 сезона - това му отрежда 4-то място във класацията на най-резултатните футболисти на Юве - 194 Дел Пиеро, 179 Бониперти, 178 Бетега, 167 Сивори, 161 Борел ll, 131 Анастази, 125 Трезеге.

Освен това това италианското гражданство му дава право да спечели първата златна топка в историята на Юве през 1961 година - до 1995 година само европейци са можели да печелят наградата.

Друго което ще бъде запомнен Сивори е гола му срещу Реал М в турнира за КЕШ през 1962 година.
На 14 февруари 1962 Юве губи с 0:1 като домакин от Реал.
На 21 февруари обаче в Мадрид, Юве побеждава с 1:0 с гол на Сивори и този гол е прекъснал една доста дълга победна серия на балерините.
Стига се и до трети мач в Париж в който съдията / според някои неутрални зрители / е ударил доста сериозно рамо на някой и Юве губи с 1:3.

Неслучайно е наречен Марадона на 60-те от негов съотборник в Наполи.

***
За най-голямата победа на Юве - ами има и по големи, но преди създаването на Серия А през 1929 година - и затова не са официални.
07.10.1928 Юве - Фиорентина 11:0
04.11.1928 Юве - Фиумана 11:0
06.01.1927 купа на Италия, Кенто - Юве 0:15

Ето това имах предвид.Благодаря bianconero,просто незнам от каде черпиш такава информация.Уникален си човече.С нетърпение очаквам "интериста".....

Че какво и е на информацията ?
Потърси малко и ще намериш доста неща.

За головете на Сивори - изрязани са от едно филмче за Сивори в което се прави обзор на кариерата му в Юве, а пък филмчето за Сивори е изрязано от едно по-голямо филче за Сивори, Платини и Зидан.

А ако искаш да го дразниш тоя интерист има и други подходящи материали.
Например едно ДВД с 10 победи на Юве над Интер :

29/08/1965 - Juventus-Inter 1-0
18/12/1983 - Juventus-Inter 2-0
26/04/1992 - Inter-Juventus 1-3
17/12/1995 - Juventus-Inter 1-0
20/04/1996 - Inter-Juventus 1-2
26/04/1998 - Juventus-Inter 1-0
14/04/2001 - Juventus-Inter 3-1
02/03/2003 - Juventus-Inter 3-0
12/02/2004 - Inter-Juventus 6-7 dcr
02/10/2005 - Juventus-Inter 2-0

Има го някъде по торентите.
Ако оживее след това видео - пусни му Лацио - Интер 4:2 от преди 4 години.

Това ДВД с 10 победи на Юве над интер доста ме заинтригува.Ако можете,дайте линкче.

Иначе победата си е победа,както казвате.Статистиката помни резултати,а не при какви обстоятелтва са постигнати.

Така си е, победата си е победа. И аз съм заинтересован за торента с мачовете срещу Интел, ако някои даде линк към торента ще съм много благодарен. И още искам да кажа, че Интел колкото и да искат да бъдат нещи повече винаги ще останат зад Ювентус и Мулан, дори и да купят целия ни титулярен състав никога няма да стигнат успехите ни. [SIZE=7]FORZA MAGICA JUVE !!!

Да ама за момента миланските гъзета са в серия 'А' а ние сме в 'Б' така че не е много хубаво да се правим на велики! Поне аз така мисля !

Ами някои отбори или фенове имат нужда да се правят на велики а други са си такива.
А колко са велики някои фенове и какво самочувствие имат се видя след като съда присъди скудетото за миналия сезон на техния отбор.

А и не се знае догодина кой ще е в А и кой ще е в Б, и кой колко скудета ще има.

***

За ДВД-то със 10-те победи над Интер - ами то всъщност бяха 2 ДВД-та - едното със 10 победи над Интер а другото със 10 победи над Милан.
Излязоха по едно и също време - мисля че през април или март тази година.
Имаше тема в juventuz.com в която имаше и линкове за двете ДВД-та.

Освен тези 10 мача има и други дребни неща в ДВД-то.
Всъщност списъка който съм дал преди месец не е верен - има някои разлики.
Ето какво съм пуснал :
29/08/1965 - Juventus-Inter 1-0 - липсва
18/12/1983 - Juventus-Inter 2-0
26/04/1992 - Inter-Juventus 1-3 - липсва
17/12/1995 - Juventus-Inter 1-0
20/04/1996 - Inter-Juventus 1-2
26/04/1998 - Juventus-Inter 1-0
14/04/2001 - Juventus-Inter 3-1
02/03/2003 - Juventus-Inter 3-0
12/02/2004 - Inter-Juventus 6-7 dcr
02/10/2005 - Juventus-Inter 2-0

Всъщност мачовете са :
22.12.1963 Юве - Интер 4:1
23.04.1972 Юве - Интер 3:0
18.12.1983 Юве - Интер 2:0
17.12.1995 Юве - Интер 1:0
20.04.1996 Интер - Юве 1:2
26.04.1998 Юве - Интер 1:0
14.04.2001 Юве - Интер 3:1
02.03.2003 Юве - Интер 3:0
12.02.2004 Интер - Юве 6-7 след дузпи
02.10.2005 Юве - Интер 2:0

Малко подробности за ДВД-то с мачове срещу Интер.
След като си избереш някой мач от менюто, репортажа не започва веднага. Има кадри от други мачове през сезона и коментатора обяснява на италиански какво е положението преди мача - класирането на двата отбора, контузени, наказани, очаквания за мача.

Например за мача Юве - Интер 1:0 от 26 април 1998 който е около 8 минути, в началото е отделена около минута за представянето на Юве и Интер през сезона - специално внимание е отделено на Дел Пиеро, Зидан, Роналдо, Индзаги - предимно техни голове и финтове показват. Има доста голове на играчи и от двата отбора през този сезон. Включен е и гола на Джоркаеф с който Интер победи Юве на Меаца през януари същата година.
После същинския репортаж започва със излизането на отборите на терена - малко на забавен каданс. Има и някои физиономии които са незабравими - Индзаги със маската на лицето - какво му имаше точно не помня - сякаш маската пазеше горната му устна / беше казал нещо че целта му е да надиграе Уест а не да го накара да се влюби в него /, Тарибо Уест със прическа изпреварила времето си по форма и цвят , Дел Пиеро също е интересно да го гледам толкова рошав.
Морати на трибуните има все същия странен вид докато пуши поредната цигара.
Роналдо е толкова слабичък че не можеше да го познаеш.

Особенно интересни са 2 момента - и при двата всичкото интерист гони съдията - първо защото искаха дузпа за падане на Роналдо и после защото беше отсъдена дузпа за нарушение на Уест срещу Индзаги - за мен и двете положения не бяха абсолютни дузпи но Пипо е с класи над Роналдо ако се гледат актьорските им способности.

Интересно е и след мача когато играчите се прибираха в съблекалните - някои бяха радостни, други не толкова докато седяха на тревата ...

След мача има и интервюта с някои от играчите - Роналдо, Моджи , Липи, Дел Пиеро.

Друго - Деле Алпи е пълен, има и кадри на отбора със скудетото, настоящия тренер е още играч, Салайета е като някакъв тинейджър сред мъжете

Това е горе долу съдържанието на един репортаж.