Попадна ми едно издание от поредицата калчофилм. Това е една доста дебела тухла съдържаща около 700 страници! Представен е сезон 1976-77, кръг по-кръг. Има доста снимки и интересни статии. Ако някой се навие да превежда, мога да сканирам по един кръг на седмица. Това прави около 15-ина страници. Повечето материал е снимков, така че не мисля че ще е проблем някой от вас да превежда.
Ето и корицата на книгата:

Явно няма желаещи да превеждат. Жалко. Няма смисъл да сканирам стотици страници за да разглеждаме само картинки. Ще помоля някой от администраторите да изтрие темата. Повече от ясно е че няма да има развитие.

С удоволствие бех се захванал, но нямам познания по италиански език!Но се интересувам от книгата, защото отдавна търся по-подробна информация за този велик сезон!

Жалко наистина, че няма италианоговорящи ,които да се захванат!


пп. За да не пускам нови мнения в това си ще допълня, че много се радвам, че Тифоза се е навил!Желая ви успех и на него и на ZEBRA и спорна работа!

Aз ще превеждам. Щом е по 1 страница на седмица мисля, че ще имам нужното свободно време. Давайте да почваме .

Поклон пред juve_tifos за това че се нави да се справи с тази нелека задача!!!
Сега накратко за книгата:
Става въпрос за една поредица на торинското издателство Calciofilm, което прави специализирани книги за сезоните на Ювентус и Торино в периода 1972-1982г. Аз притежавам само екземпляра от сезон 1976-77, но съвсем скоро ще се сдобия и с другите девет издания. Книгата започва с кратка презентация на президента, треньора и играчите на отбора, след което доста подробно са описани всички мачове на Юве през сезона. Има оценки и мнения на италианската преса, снимки, статистика, коментари и т.н. Накрая е отделено внимание и на първата европейска купа спечелена от Ювентус!
Характерно за сезон 1976-77г., е голямото съперничество между съгражданите от Ювентус и Торино, както и рекорда от 7 поредни победи на старта, поставен от любимия ни отбор!
Отново изказвам огромни благодарности за превода, и пожелавам приятно четене на всички!

Съвсем скоро ще качим увода на книгата, както и презентация на първия мач между Лацио и Ювентус в Рим.

Ето и преводът на първият отказ от книгата за сезон 1976/1977г. Уводната статия доста ме позатрудни, но все пак се опитах да я преведа на разбираем език. Ако има някакви неточности ZEBRA. ще ги коригира - относно цифри, постове на дадени играчи и т.н. тъй като и превода ми отне достатъчно усилия и нямах много време да се запозная допълнително със случилото се през този сезон 1976/1977г. Приятно четене.


По-убедително отвсякога – шампиони


Бониперти не е толкова суеверен. Ето че рано или късно 17-тото скудето се появи във витрината на Ювентус. Или „Старата госпожа”, както бяха нарекли клуба след поредната проява на бляскава игра, с която отборът отново се показа свеж и готов за нови успехи. Или може би по-добре да говорим за отбора шампион на Италия, устремен към втора звезда, която да закичи на екипа си, когато все още някои с носталгия си спомнят за Юве от предни години, за когото обаче трябва да използваме по-различен тон сравнявайки го със сегашната суперсила в италианския футбол.
Но в черно-бялото семейство са свикнали с прояви на простащина от определени хора, както президентът Бониперти не пропуска да спомене в празнични срещи с феновете на отбора, защото черно-белите цветове са толкова прочути, както и благородния произход на клуба. Разбира се е факт, че Ювентус умее да излага на показ феърплей, що се отнася до медийни изяви и да го спазва спрямо другите отбори били те италиански и европейски: знае да печели и да губи и как да реагира, когато това се случи и същевременно да спечели 17-тото си скудето и по този начин небрежно да завърти следващата си страница от историята.
Такъв е Ювентус повече от всякога шампион на спортните и човешки стойности. Поддържан и управляван от хора тясно свързани с клуба през годините, за разлика от светът, който ги обкръжава, отборът е готов да се хвърли в разпалени битки, а ръководителите му знаят да гледат в настоящето, а и в бъдещето, за да може Ювентус да продължи да обединява своите верни привърженици и да им носи радост.
Ние от Калчофилм още един път събрахме неделя след неделя най-красивите цветя от градината, която представлява нашия шампионат: ето ги, събрани заедно, може да ви се стори, че някое от тях отсъства, но това са единици, уверяваме ви. Честта, която ще отдадем на тифозите на Старата госпожа е като започнем с представянето на президента Бониперти, като завършим с Трапатони, Джулиано, Бетега, Каузио, Дзоф, Фурино и т.н. казвайки на по-младите, че именно това са имената, на които се дължи празненството. Вероятно сса нужни повече звуци, цветове и музика: но тези неща са ни поднасяни от гореизброените всяка неделя, пред запалянковците на който и да е стадион и неслучайно този отбор е извоювал признанието си за най-поддържан в Италия. Ако си представим, че цялото това черно-бяло общество се представи на някакви избори, то кой знае какъв „кворум” би спечелил. Жалко, че не може да го стори, иначе бихме видяли една по-различна Италия. Но това няма нищо общо, уви, с темата на нашия разговор.
Оставаме с моментите на последното скудето, тоест най-сладкото и с усещането за достигането на цел, която ако дефинираме като престижен успех би било меко казано. С 51 точки, с един състав от невероятни личности, отборът на Трапатони определено раздвижи доста пластовете на шампионата. Впечатленията ни ще се запазят дълго време като следи от великани.


Джампиеро Бониперти – президентът

Да се каже Бониперти е все едно да кажеш Ювентус или обратното. Неговото присъстиве не се дискутира, Аниели го назначи и тежко на всеки един, който го оспорва и както Адвоката често обича да казва в подобни случаи: „Спокойно момчета, има достатъчно други неща за вършене”. Как ли би живял „бианконеро” номер 1 без своя Ювентус и дискусиите свързани с него, без тактиките, които често обсъждаше с Джулиано в Галерията Сан Федерико , без неделните обиколки из различни стадиони, без многото дадени и недадени интервюта. Това е светът на Бониперти, това е Ювентус.
От повече от 30 години историята на Старата госпожа се свързва с Бониперти. Роден в Баренго (Новара) на 4 юли 1928г., женен с 3 деца, играл е в Ювентус от 1946г. До 1961г. Реализирайки впечатляващите 444 мача в серия А и отбелязвайки в тях 178 гола. Роден верен бианконер с реализаторска способност. Като играч завоюва 5 скудета. Привикан в националния отбор от Виторио Поцо през 1947г. Изиграва 38 мача и бележи 8 гола. През 1953г. е включен в сборен отбор на Останалия свят, който среща Англия на Уембли по случай 90-годишнината на Футболната асоциация. Приключил активна дейност през 1961г. той остава в отбора първо като съветник, после през ноември 1969г. бива избран за изпълнителен директор и на 13 юли 1971г. е избран за президент, заменяйки Виторе Катела. От 1 март 1977г. получава и поста президент на Спортен Център ФИАТ. Като ръководител обогатява своята златна книга от успехи с още 4 трофея измежду, които и Купата на Уефа, първи международен успех на клуба.



Джовани Трапатони

В семейния албум не може да отсъства снимката от края на мача Сампдория – Ювентус, където той усмихнат стиска ръката на Бидзото, един отличен помощник, който винаги върши ефикасно своята работа. Джовани Трапатони в първата година, през която води Ювентус успя да завоюва забележителни успехи: скудето и купа на Уефа. Трапатони или Трап е без никакво съмнение най-добрият треньор за последните десетилетия. Разумен и подготвен той съумя да създаде един стабилен Ювентус, във всяка една линия, умеещ да се защитава и да контраатакува, да играя по холандски. На футболният гений на Трапатони се дължу включването в играта на Бонинсеня и Бенети, двама играчи критикувани доста заради свои физически недостатъци; избухването на Клаудио Джентиле, бранителят откритие на шампионата; налагането на талант като Кабрини, младок, който под ръководството на Трап успя да перфекционира своя десен крак. И без изобщо да забравяме за хармонията, която винаги е властвала в отбора.
Трапатони изстрада в доста мигове през този тежък сезон. Ювентус бързо се превърна в негово „изобретение”, приятен и ужасен в същото време, почти перфектен механизъм. Трапатони имаше и главна заслуга за спечелване на доверие у резерви като Гори и Спинози, призовани да обличат фланелката в ключови моменти и те не разочароваха(Гори в мачовете за Купата и Спинози във фундаменталния сблсък срещу Интер на Сан Сиро).
Трапатони в Ювентус се чувства като цар: обстановката е отлична и момчетата се разбират добре, а Бониперти е единствен по рода си. Така че тандемът Трапатони-Ювентус е обречен да съществува дълго за радост на тифозите.


Джованино, торинец по рождение, дори можем да го наречен един от последните торинци, Трапатони успя отлично да се внедри в обстановката на един град, която не предвещаваше да е лесна за него. Точно обратното, Трап уверяваше при едно завръщане от Милано, където беше на една церемония заедно с Тардели, че е открил един град с прекрасни хора, един от малкото в Италия, където може да се живее работейки спокойно и ефективно.
Роден е в Кусано Миланино (Милано) на 17 март 1939. Израстнал в Милан той облича екипа на росонерите и го носи в продължение на 12 години от 59/60 до 70/71 . Дебютира в серия А на 24 януари 1960г. в мача Спал – Милан 0-3 и изиграва с този екип 274 мача и бележи 3 гола. Завоюва една КЕШ, 2 скудета и 1 купа на Италия. Приключва кариерата си в редиците на Варезе през сезон 71/72.
В националния отбор дебютира в Неапол срещу Австрия на 10 декември 1960г. и записва 17 участия. Неговият шедьовър: мачът срещу Бразилия на 12 май 1963г. Като треньор започва в същия отбор, който го е въвел и в големия футбол – през сезон 72/73 е в треньорския екип, през 73/74 вече е помощник на Роко, който обаче бива освободен в края на шампионата и така Трап става временно наставник. В първата си година като треньор на Ювентус успява да направи бум и печели 2 отличия.


Марко Тардели – друг „проклет тосканец” от Юве: роден е в Капене ди Лука през септември 1954г. Две години прекарва в Пиза, една в Комо и след това веднага преминава в Ювентус и националния отбор с две различни роли: халф при бианконерите и защитник в „скуадра адзура”. Но вероятно Тардели наричан още „Скицо” би могъл да играе със същия успех и на вратата, а и отляво. Друга фалшива негова слабост e непримиримостта му до самия край на мача: негов специалитет са индивидуалните пробиви в 90-тата на мачовете с впечатляващ демараж и кой може да го спре ? Нека питаме Салвадори, който предпочита да го спъне, отколкото да го допусне до наказателното поле. 27 участия през сезона, някои моменти на отпускане в края на сезона, които са разбираеми. Наистина велика класа, която някои дрои сравняват с незабравимия Хирцер.

Гаетано Ширея – не пропусна нито един мач и успя да завоюва място в националния отбор, за сметка на Факети. Отбеляза веднъж за Купата на Уефа и два пъти в шампионата: единия, от които в Неапол в последствие отменен „на масата”. Един модерен защитник с огромно бъдеще.

Антонио Кабрини – цялата му кариера е пред него, ще навърши 20 години през октомври. Роден е в Кремона, често наричан Ангелското лице, заради кроткото детство, което е имал. Две години престой в Кремонезе, една в Аталанта, откъдето пристига в Юве и дебютира тази година: 6 мача смятайки и смените. Влиза за пръв път на терена срещу Лацио ( 2:0 ) казвайки на съотборниците си: „Бъдете спокойни и оставете на мен”. Разбира се, че трябва да натрупа опит, но качествата му са факт. Притежаваме един защитник „ала Холандия”, както е модерно да се казва през тези години. Играч, който се включва често в атака, умее да стреля с левия и десния крак и е уверен в способностите си. Дори и тифозите са убедени в възможностите му, а момичетата вече се надпреварват за автографи.

Ромео Бенети – напуснал Юве и в последствие се завръща точно навреме за скудетото. На 32 години е, роден в Албаредо. Създава впечатление у противниците, че има наднормено тегло, но всъщност то се равнява на 73кг. Обиколил е цяла Италия от Болцано до Сиена, от Таранто до Палермо, след това Юве, Самп, 6 години в Милан и сега отново в Юве. 29 мача през сезона. Биткаджия ценен заради своята непредвидимост и често името му е скандирано от трибуните, когато „бианконерите” са в затруднение и което значи, че е спечелил вярата на тълпата.

Франческо Морини – навършва 33 години през август и е роден в Сан Джулиано. 6 години играе в Сампдория и след това 8 в Ювентус. Никой не би го определил като виден техник, но без неговото присъствие надали в защита всичко щеше да е спокойно. Никой не знае по-добре от него как да спира противниковия централен нападател, долепва му се като октопод и с негово участие са се родили запомнящи се дуели. 26 участия през сезона, а някои преди началото му почти го бяха отписали. И той завърши сезона във възход и Трапатони трябва да напипа правилната формула за по-дългото му присъствие на терена.

Бепе Фурино – и той принадлежи към групата на над 30-годишните в тима. Роден е през юли 1946г. в Палермо. Играе една година с юношите на клуба, после се преминава с Савона и Палермо, за да направи повторно връщане в Юве преди 8 години. 26 участия в този шампионат, получава и капитанската лента, на която държи изключително много. Създава лъжливо впечатление, че е от тези играчи, които трудно влизат в даден мач от първата минута. А дефакто Фурино от тази година израстване, така както се увеличаваха и точките в актива на Ювентус. Невероятно представяне в Билбао, би желал мачовете да продължават по 2 часа, за да „усеща по-добре обстановката”. Почива си най-добре играейки бридж.

Антонело Кукуреду – един от малкото сардинци, които се подвизават в Серия А. Роден в Алгеро през 1949г., прави трансфер от Торес в Бреша, а преди 8 години преминава в Ювентус: някои не го желаеха, заради името му, което считаха за странно, но после тифозите свикнаха да го наричат Куку. Създава впечатление, че е от стомана: 29 участия през сезона в Серия А и купата на Уефа. Тази година дори бе повикан в националния отбор и изглежда, че ще се задържи. От неговите крака са започнали доста опасни атаки, бележи често от статични положения, вратарите го виждат по-скоро слаб, неуверен и си казват: „Този едва ли ще успее да отлепи топката от земята” и в последствие, когато уж са готови за изпълнението му вече виждат топката във вратата си.

Клаудио Джентиле – защитник тип крило, каквито се използват в най-модерните схеми на Ювентус. Роден в Триполи ( съотборниците му го наричат Кадафи...) преди 24 години, се завръща в Италия, играе 3 години във Варезе и Арона, без кой знае какви успехи, но след това го забелязва Юве и дори го отвежда до националния тим. Джентиле е във форма: изиграва 29 мача за шампионат и взима участие във всички мачове от турнирите. Атлетичен е, въпреки че тежи едва 71кг спрямо ръста си от 178см. Джентиле обича борбата, покрива голям периметър, но никога не влиза с злоба в единоборствата. Ако извърши фаул, винаги си признава: именно затова го ценят съперниците му.

Франко Каузио – е роден в Лече през февруари 1949г. Още от дете е в Юве, където е привлечен от Санбенедетезе, после е пратен да трупа опит в Реджина и Палермо, преди да се завърне в Торино. От 7 години е титуляр от дясно и казва, че през този период се е „научил да живее”. Определено израстна, не само пускайки своите големи мустаци, но и като сериозен професионалист. 30 участия от 30 възможни мача: 30 хиляди дрибъла(не всички успешни). Но е важно да е прочете какво писаха вестниците в Манчестър след двата удара, които им нанесе Юве. И дори днес пишат отново: „Such a wonderful star”, една подобна невероятна звезда и т.н.

Серджо Гори – изигра своя мач при гостуването на Интер в Милано. Първият от двата гола на Ювентус е негов, той беше човека, който докара „нерадзурите” до състояние гроги и помогна на „бианконерите” да завършат победоносно един от най-опасните им мачове за сезона. Гори вече задмина 31-ата си година, роден е в Милано, преминал е през Интер, Виченца, Каляри. В Ювентус беше заместник на Алтафини, а сега на Бонинсеня. Нелека професия, тази да седиш на скамейката: трябва винаги да си на линия, готов да влезеш в игра, нищо че твърде често изобщо не ти се налага. Гори се научи да приема достойно решенията на треньора да не го използва, но при всеки повик е отговарял подобаващо. Такъв тип играч е мечтата на всеки треньор- когато и да ти потрябва е в готовност.

Роберто Бетега – в шампионата 17 гола, за купата на Уефа – 5 гола и за тази на Италия – 1. Тези цифри са достатъчни, за да обрисуват неговия принос за отбора. С начина си на движение, с поведението му в атака, което предивзикваше ревът на тифозите, напомня изключително много на Джон Чарлс. Откривайки Бетега, италианския футбол разполага с футболист, на когото цяла Европа се възхищава и дори със синия екип би трябвало да избухне с други футболни подвизи. Повече от всякога той е Боби – гол !

Лучано Спинози – типичен римлянин от Рим или може би от Трастевере: стига само да го чуеш да говори. 27- годишен, една странна кариера, в националния отбор на 22 години, а след това на пейката в Юве. Използван в Билбао, показва без излишни комплименти, че когато „старият” Спинози вземе нещата в свои ръце всичко е изпипано на максимум. А и все пак добрият Морини няма да може да играе вечно...Спинози очаква своя шанс и се надява да играе, дори когато започва мача на пейката. Ако го наблюдавате внимателно е първият, който реагира и е вдигнал ръце, когато съотборниците му са отбелязали. Атлетичен (висок 1,82м) с годините стана непробиваем, между него и Бонети съперниците се чудят кой би бил по-лесна пречка на терена.

Алберто Маркети – е едно друго „тосканско недоразумение”, роден в Монтеварки, близо до Арецо, през декември 54г., висок 1,80м и тежък 78кг. Израстнал в Ювентус, после следва преминаване в Арецо и обратно в Юве. 6 участия през сезона, смятайки и мачовете, в които се е появил като смяна. Трябва да израстне психологически, голямата отговорност му влияе и често не може да покаже на терена, това което прави на тренировките. Положителни качества са подвижността му на терена и силния му удар. За следващият шампионат и евентуално титулярно място ще му е нужно повече търпение и може да се превърне в стабилен полузащитник. А вече има и скудето в актива си, не е зле за един 23-годишен играч.

Невероятно е да се каже, но Ювентус успя да спечели скудетото на чужд терен, следвайки едно от правилата на футбола: без грешка на собсвтен терен и добра средна успеваемост далеч от домашните стени. Така би се обяснило невероятното +6, което успяха да постигнат новите шампиони. Веднага поглед към цифрите: 24 гола отбелязани на собствен терен и цели 26 гола на чужд терен, голяма част, от които през вторите полувремена, факт дължащ се на отличната физическа подготовка водена от Трапатони. Всъщност през първите полувремена Ювентус е отбелязъл 20 гола, и през вторите- 30. Горещата зона на Бетега се пада между 20 и 25-ата минута на всеки мач. В този откъс от време той е отбелязал 9 гола. Какво идва да значи това ? Че тялото и потенциала на черно-белия Роберто са най-ефективни именно в този период на мача, в резултат на добрата подготовка.

Дино Дзоф – е една перфектна машина. В неговият пети сезон с екипа на Юве, за да разберем колко мача е изиграл е нужно просто да умножим 5 по 30. Просто нали ? Спасяванията, които коментаторите определят като „чудеса”, поправят и рядките моменти на несигурност, които проявява отбраната на Ювентус. Сам самичък е донесъл поне 5 точки. Ако не беше го блокирала неприятна контузия, още когато беше в Наполи, сега щеше да е подобрил рекорда на Фони, за серия от поредни участия на вратар като титуляр. Но е тръгнал уверено по този път. Просто шампион и голям вратар.

Роберто Бонинсеня – един от малкото „мексиканци”, които са в обръщение все още. Бонимба е роден в Мантова през ноември 1943г. Като футболист се развива в Интер, после преминава в Прато, Потенца, Каляри (шампион), после отново Интер, откъдето е взет в Ювентус и тук се аклиматизира изключително бързо. Приписват му много добрата му повратливост и бързина: в доста мачове защитниците на противниците така и не са успявали да се засечат отблизо с него. Питайте някои стопери, на които им се е наложило да се сблъскат с неговия дрибъл и технични жестове!

Колко финални спринта за скудетото

Това е 16-ият път в историята на калчото, в който шампионът се е решавал в последния кръг. А дори веднъж, през 63/64 заради напълно еднакви показатели Болоня и Интер са играли бараж, за да излъчат крайния победител. В останалите 14 пъти, в 12 от тях отборът, който е водил класирането се е добирал до скудето, а в два случая 66/67 и 72/73 в последните мачове зрителите са ставали свидетели на невероятни обрати. Ето и всички шампионати изиграни досега и ситуацията преди последният кръг.

Браво!!! Изключителна работа!!! Нямам никакви забележки. За мен бе огромно удоволствие да чета превода ти. Даже изпитвам известна гордост че ще спомогна за усъваршенстването на твоя италиански! Материалът е много интересен и вярвам че ще бъде такъв за всичики тифози в БГ. Съвсем скоро ще сканирам и сраниците свързани с първия кръг в шампионата.

Поздравления и от мен. Много интересно е направено всичко и въпреки , че нямах възможност да прочета всичко от край до край, което ще сторя по-късно вечерта пак много ми хареса цялата тема. ЕВАЛА !

Браво момчета!!!Поздравления за хубавата тема и всичко останало.Страхотно четиво.

Изключително Много добър превод. Този сезон всъщност слага началото на "ерата Трапатони" през която печелим всичко възможно. Беше много интересно да рзберем как започва това

Ще има ли скоро продължение?

много интересна тема, благодаря ви момчета...

не искам да ви давам зор.. знам че това което правите е свързано с адски много време .. но мина един месец от този превод, ще има ли скоро продължение, или мерака вече отмина???

Тука си е мерака!
Само дето в последно време нямам възможност да сканирам каквото и да било. Имайте още малко търпение.Темата ще има развитие!