|
Луиджи Монти – "Бикът от пампасите"
15.01. 1901 - 09.09. 1983
Луис Луиджи Монти е реоден на 15 януари 1901 г. в едно малко
предградие на Буенос Айрес. Неговият баща е от италиански произход. В началото
на своята кариера играе в „Хуракан”. От там е привлечен от „Сан Лоренсо” в
началото на 20-те години. С този тим печели шампионската титла на Аржентина
през 1923 г. и 1924 г. Следващата му спирка в кариерата е "Ривър Плейт" дотогава
не печелил нищо съществено отбор.
На клубно ниво Монти блести най-вече с екипа на италянския
ЮВЕНТУС, където изиграва 225 мача и отбелязва 25 гола. Пет пъти е
шампион на
първенството на "Ботуша" (1931 ,1932,1933,1934,1935 г.). Характерна за
натурализирания аржентинец е грубата му игра срещу противниковите
състезатели. Също
така той е много хитър и използва всеки миг, за да елеминира
противниковия
защтиник или вратар. Много често прилага своя „специалитет” – да
блокира с
нарушение вратарите,след което неговите съотборници отбелязват гол на
опразнената врата. Когато някой от противниците го е предизвиквал той
не
отвръщал веднага, а в течение на мача използвал момента когато съдията
не ги
фокусира и си отмъщавал с ритник в слабините. Освен това изпозлвал
разбъркванията в наказателното поле, за да контузи някой от съперниците
си.
Луиджи Монти участва на първото световно първенство в
Уругвай където печели сребърните медали с „гаучосите”. Той бележи 2 от головете
за сънародниците си,като особенно ценен е този срещу Франция, които са победени
с 1:0. Любопитно е, че именно "Бика от пампасите", както го наричат запалянковците
е в основата на грандиозното сбиване на срещата между Аржентина и Чили 3:1. С
националния екип на родината си има 17 участия,като е вицешампион на
олимпийските игри в холандската столица Амстрердам през 1928 г.
След преминването в "Старата
госпожа" от Торино получава италианско поданство. Така последва и очакваната
повиквателна за националния тим на тази страна на 27 ноември 1932 г. срещу
Унгария 4:2. Участва и на световното първенство с "адзурите". И на този голям
футболен форум на ¼ финалния мач на стадиона във Флоренция между Италия и
Испания вратаря на испанците Рикардо Замора е непреодолим. И точно тогава на
сцената излиза Монти, който рита грубо без топка стража пред погледа на
благосклонния съдия. След 90 минута мачът завършва 1:1 и срещата трябва да се
преиграе на другия ден. Само че тогава на вратата на испанците липсва
легендарния вратар Замора, който е на трибуните с няколко счупени ребра. За
стореното Монти не само не съжелява, но и отново демонстрира своята бруталност.
След сблъсък с него крилото на "Червените
фурий" Бош започва да накуцва и на
практика е абсолютен фигурант на терена. Ролята на Монти не се изчерпва
със
стореното до този момент. Именно негова е заслугата за отбелязания
победен гол
на "адзурите", след като изпозлва един от своите специалитети пресиране
с
нарушение на резрвения вратар на испанците. Голавна заслуга за успеха
на
италианците на ½ финалната среща с Австрия 1:0 е отново на "Бика от
пампасите",
който обезврежда знаменития нападател на "вундертима" Синделар. На
финалния мач "адзурите" побеждават Чехословакия с 2:1, а Монти отново
се справя безупречно с
най-добрия нападател на противниците Пуч, който преждевременно напуска
мача
тежко контузен. След Мондиала специалистите характеризират грубия
аржентиец, освен
като отличен разбивач на противниковите атаки и като добър
разпределител на
атаките и безпощаден голмайстор. След спечелването на първата световна
титла за
Италия, за играч номер 1 на шампионата е избран Джузепе Меаца, но
голяма част от
треньори и специалисти са категорични, че най-голям принос за триумфа
на "Скуадра адзура" има Луиджи Монти. След това италианската преса
пише: "Световното
първенство в Италия '34 премина под знака на Монти.
Монти почива в края на 1983 г. на 81-годишна възраст, заобиколен
от многобройните си роднини в луксозния си дом. Разбрали за кончината му
светови издания пишат: "ВЧЕРА ПОЧИНА ЕДНО ГОЛЯМО ИМЕ ЗА ИГРАТА, НО И НЕНАДМИНАТ
ФУТБОЛЕН ЗЛОДЕЙ."
Джампиеро Комби - първият славен италиански вратар
18.12. 1902 - 13.08. 1956
Джа;пиеро Комби е първият славен италиански вратар, за който започва да
се говори със суперлативи на Апенините. След като е един от героите на
световното първенство в Италия през 1934 г., за него разбира и
останалия свят. Той първи прави пътеката на цяло поколение отлични
италиански вратари като Оливиери, Арбертози, Дзоф, Дзенга, Палиука,
Перуци, Толдо, Буфон...
Джампиеро Комби е роден на 18 декември 1902 г. в Торино. Играе в
Ювентус от 1923 до 1935 г. В актива му има спечелени шест "скудета"
(1926, 1932, 1933, 1934, 1935). През своята кариера с екипа на "Старата
госпожа" има 348 мача.
Дебютът му на вратата на "Скуадра Адзура" е на 6 април 1924 г. срещу
Унгария 1:7 в Будапеща. Включен е в олимпийския състав на страната си
за олимпиадата в Аместердам през 1928 г. Неговите сънародници печелят
на холандска земя бронзовите медали, след успех на малкия финал над
Египет с рекордното 11:3. Участва на световното първенство в Италия
през 1934 г. Преди първенството много "специалисти" са против неговото
повикване в отбора, но не така мисли националния треньор Виторио Поцо.
Впоследствие той ще каже за своя избраник: "Аз не се съмнявах нито за
момент в неговите качества"
Интересно е, че той носи капитанската лента и след двубоя срещу
Чехословакия (2:1) първо на него му е връчена Световната купа. По този
начин става първия европейски футболист и при това вратар вдигал
"Златната Нике". Именно финалната среща, която се играе на 10 юни 1934
г. се явява негова последна в знаменитата му кариера, като национален
страж. Той е един от героите в този мач, след като спасява невероятни
положения на Соботка, Свобода и Нейедли. В период от 1924 до 1934 г.
има с екипа на "Скуадра Адзура" твърде престижните за онова време 47
мача.
Комби притежава отличен усет за заемането на най-подходяща позиция при
различните ситуации на терена. В най-драматичните положения демонстрира
непонятна за онези години психика. Специалистите го определят, заедно с
испанския страж Рикардо Замора - "Божествения", като един от
най-силните вратари на 30-те години от миналия век в света. След
прекратяването на състезателната си кариера е в Техническия комитет,
който ръководи националния отбор на Италия в периода 1950-1952 г. По
това време в треньорския състав попадат още Берети и Бузини.
Джампиеро Комби умира на 13 август 1956 г. в Лигурия, ненавършил все
още 54-годишна възраст. Името му обаче ще остане завинаги в световните
футболни анали, като един от най-великите вратари на Апенините. Бившият
му клуб Ювентус, благодарение на фамилията-собственик Аниели, учердява
на негово име награда, която всяка година се връчва на най-добрия
италиански вратар.
Луиджи Алеманди
13.07. 1903 - 16.05. 1959
Луиджи Алеманди всяваше респект в своите съотборници в Ювентус, Амброзина (сега Интер ) и Рома със своята точност, рутина и
интелект. Не случайно той е един от първите капитани на националния отбор на "Скуадра адзура". А като капак на блестящата му кариера в защитния вал на
италианския национален отбор той стана световен първенец през 1934 г.
Известния в далечното минало защитник Луиджи Алеманди е
роден на 13 юли 1903 г. Започва да играе
футбол в детския състав на Ювентус – Торино. С времето преминава през всички
юношески гарнитурина на "бианконерите", за
да достигне до първия състав. Той е в основата на спечелената титла на Италия
през 1926 г. В тима особено се сприятелява с една друга легенда Джампиеро
Комби, стража на националния тим на страната. Това обаче не му пречи през 1928
г. да напусне Торино и да се премести в Милано, където облича екипа на Интер
(тогава носещ името Амброзина). С "черно-сините" отново печели "Скудетото"
през 1930 г., като заедно с Джузепе Меаца са звездите на тима.
Изключително ерудираните му действия на терена са причина да
попадне в националния тим на страната. Дебютния му мач е на 4 ноември 1925 г.
На стадиона в Падауа срещу Югославия (2:1). На световното първенство през 1934
г. е отново в състава, като великия наставник Виторио Поцо го използва във
всичките пет срещи на "Скуадра адзура". Интересно е, че единствено той, Комби, Монти,
Меаца и Орси са играли във всичките двубой на "синьо-белите". А след спечелването на първата световна титла на Италия
е носен на ръце от многобройните си почитатели на Апенините. Причина за това е,
че спасява на два пъти вратата на италианците във финалния мач с Чехословакия. Тогава
вратаря Комби е преодолян, но последната преграда се оказват саможертвените
прояви на Алеманди.
След шампионата на планетата, героят на от световното
първенство отново сменя клубната си прендлежност, като този път подписва
контракт с римския Рома. С фланелката на "вълците" той отново загатва за
своята класа, но постепенно изгубва мястото си в националния тим. Последния си
мач за "адзурите" изиграва на 13 декември 1936 г. срещу Чехословакия 2:0 в
Генуа. След това, въпреки че се надява на нов шанс за световното във Франция `38
, Виторио Поцо не му изпраща повиквателна.
Интересно е, че с 24-те си мача с
екипа на представителния отбор в 9 от тях е бил негов капитан. Освен това той е
един от първите защитници в света носили капитанската лента, като пример за
подражание на милиони футболисти след него. А да си капитан в отбор, в който
играе легенда като Джузепе Меаца не е просто привилегия, а гордост.
На средна възраст има редица здравословни проблеми. И точно
когато мнозина очакват той да се радва на живота си, на 16 май 1959 г. долетява
тъжната вест от Рим, че е починал.
Джампиеро Бониперти - Сеньор футбол
04.07. 1928

В Италия на един играч лепнаха прякора "Сеньор футбол" и неговото име е Джампиеро Бониперти. Причината да го наричат така е фантастичната му игра, предаността му към най-великия италиански клуб Ювентус и огромният му авторитет сред ръководители, треньори, футболисти, тифози и журналисти. Когато заема президентския пост на "Старата госпожа", той отново демонстрира вродените си заложби на отличен ръководител.
Джампиеро Бониперти е роден на 4 юли 1928г. в Баренго. Първи стъпки прави в родния Баренго, когато е едва на 10-годишна възраст. Впоследствие се включва в юношеския състав на Ювентус. С много труд успява да пробие до мъжкия състав, където през 1948г. се превръща в голмайстор на Серия А с 27 гола. Само две години по-късно през 1950г. печели първото си "скуде". През 1952г. "черно-белите", в чийто редици се открояват футболисти, като Мартино, "датското чудовище" Джон Хансен и Карл Хансен печелят нова титла на Италия. Бониперти намира отличен език със своите съотборници и се откроява, като един от най-добрите нападатели в тима. Особено си пасва с аржентинския голмайстор Омар Сивори и уелския таран Джон Чарлс, с които тима печели нови три титли на "Ботуша" през 1958, 1960, 1961г., както и купата на страната през 1959 и 1960г. До скоро той бе абсолютен рекордьор, обличайки екипа на "Старата госпожа" в 444 мача от Серия А и отбелязвайки 182 гола. Освен головете за него е характерно, че неговата дума е тежала твърде много в съблекалнята на стадио "Комунале".
Дебютира в националния отбор на 9 ноември 1947г. във Виенапри катастрофалната загуба от Австрия с 1:5. Интересно е, че по това време е едва на 19 години и след подобен крах самочувствието му пада твърде много. Получава повиквателна от националния селекционер Феруцио Ново за световното първенство в Бразилия през 1950г. На този шампионат "адзурите" си тръгват твърде рано след загуба от Швеция с 2:2 и на играта на Бониперти едва ли може да бъде давана оценка на общия фон на слабото представяне. Има честта да бъде извикан през 1953г. в сборния отбор на ФИФА срещу Англия. В игралият се в ангийската столица Лондон мач, той се отчита с две попадения във вратата на албионците и загатва за супер-класата си. Вторият футболен Мондиал, на който играчът на Ювентус взима участие е през 1954г. в Швейцария. Бониперти взима участие единствено в двубоят срещу Швейцария (1:2), като бележи почетното попадение. Въпреки несполучливите си игри на световни първенства той се превръща в лидер на националният отбор, като неговите съиграчи го избират за капитан на отбора. За съжаление "синьо-белите" не успяват да се класират на Мондиал`58. Последен двубой с екипа на "адзурите" Бониперти изиграва на 10 декември 1960г., отново срещу Австрия в Неапол, като резултата 1:2 отново помрачава настроението му. С националната фланелка Бониперти е изиграл 38 мача, като е отбелязал 8 гола. В 24 от двубоите е носил капитанската лента, като тифозите не без основание му лепват прякора "Елегантния капитан."
На терена блести с майсторската си игра и отмерени действия при всяка една ситуация. Голям майстор е на далечните удари, с които много често изненадва противниковите вратари. Известен е с рицарското си поведение, с което служи за пример на много играчи. От големите нападатели много цени Силвио Пиола, с който има щастието да играе в националния отбор на страната си. А веднъж при един мач между Италия и Англия през 1952г., когато треньорският щаб се колебае кой да бъде централен нападател между него и Пиола, той симулира неразположение, за да даде път на своя учител. Той обаче е повече от щастлив, когато ръководството ги пуска и двамата на терена.
След като окачва обувките на пирона, фамилията Аниели му предлага работа в Ювентус. Така от 1969г. той заема поста технически директор на клуба, на които отдава 20 години от кариерата си. На новата длъжност си върши безупречно работата и печели симпатиите на всички, със своята инициативност и трудолюбив характер. Всичко това е забелязано от Джовани Аниели и той му предлага през 1980г. да заеме президентския пост на "Старата госпожа." С неговото управление с свързват доста славни страници, когато тима ръководен от Джовани Трапатони и французина Мишел Платини диктуват модните тенденции в италианското "калчо". Медиите на Апенините го определиха за най-успешния ръководител на Ювентус в цялата история, след като в този период клубат триумфира с всички възможни клубни отличия. Той е на този пост цели 12 години, като в последните години от управлението му отборът започва да губи позициите си на "Ботуша" от звездния "Милан", ръководен от Ариго Саки. Това е причината през 1992г. да бъде заменен от Виторио Киузано. Бониперти обаче остава в административния апарат на "бианконерите", където с ценните си съвети е полезен и досега за ръководители, треньори и състезатели. От позицията на бивш голям майстор на гола, той твърди: "Наблягането на тактиката през последните 30 години направо задуши днешните нападатели." След грандизония скандал с купуването на мачове в "калчото" бе поканен от лятото на 2006 отново да стане шеф в Ювентус, за да спаси имиджа на клуба.
Той живее в страхотен палат в най-баровския квартал на Торино - Пиноторинезе, разположен в приказен парк, където шества тишината и безупречното спокойствие.
Тема във форума
Пиетро Анастази - един нестандартен нападател
07.04. 1948 - 06.12 1997
Тръгнал от низините на италианския футбол, Пиетро Анастази достига своя зенит в големия Ювентус. Той намери своето място в състава на "бианконерите" образувайки страхотен тандем с Бетега. С тези свои прояви попадна и в националния тим на Италия, като блесна по световните терени най-вече със своите нестандартни изпълнения и голмайсторски способности.
Пиетро Анастази е роден на 7 апил 1948г. в Катания. В началото започва да играе в тима на родния Масиминиана. В този състав, от града на световноизвестния вулкан Етна, се откроява като един от водещите голмайстори и печели приза за най-добър стрелец в много турнири и надпревари на юношеско ниво. С времето влиза и в първия състав и през 1966 г. съгледвачите на Варезе го привличат, за да усили нападателната мощ на отбора. Вече облякъл фланелката на един от тогавашните средняци в Серия А той хваща окото на скаутите на
Ювентус. Освен това колкото и изненадващо да е за мнозина той попада в плановете на националната селекция. Така на 8 юни 1968г. сензационно се появява в първия финал на европейското първенство срещу Югославия 1:1 на стадион "Олимпико" в Рим. А два дни по-късно, в повторния финал срещиу "плавите" 2:0 бележи един от головете, а с това триумфира и с европейската купа. След това за него се заговаря, като за голяма звезда в Италия, а босовете на "Старата госпожа" броят няколко хиляди в "зелено" на Варезе. По това време на Комунале играят много сносни футболисти като Дзоф, Бетега, Каузио, бразилецът Алтафини, немецът Халер, което дава голям тласък върху неговото професионално израстване. Неизменно с това и успехите са на лице, след като "черно-белите" печелят три "скудета" през 1972, 1973, 1975г. Ювентус е на крачка и от спечелването финала на КЕШ през 1973г., но късмета им изневерява за сметка на холандския Аякс, който печели с 0:1. Във всички тези години, Анастази се представя на висота и италианската преса не пести суперлативи за неговата игра. В разгара на лятото на 1976г., след идването на треньорския пост на Джовани Трапатони, той напуска тима на "бианконерите" и облича екипа на "Интер". В новия си отбор е сполетян от контузия, която му пречи да вмезе участие в част от двубоите. Завършва кариерата си с екипа на Асколи, който играе в Серия Б.
Интересно е, че през цялата си състезателна кариера, заради скоростните си качества, е бил обект на брутални действия от страна на противниковите защитници. С тима от главния град Ломбардия той печели една купа на страната през 1978г., след което казва сбогом на футбола. С постижението си от 336 изиграни мача и 118 гола Пиетро Анастази може да бъде считан за един от изявените голмайстори на "калчото". Погледнат от страни е много пъргав и подвижен. Когато във върхова форма изключителната му бързина и подвижност го правят трудно удържим. Легендарният вратар на националния отбор, а по-късно и треньор Дино Дзоф описва нестандартните изпълнения в играта му така: "Ходовете и стрелбата на Пиетро не можеха да се предвидят с просто око."
На европейското първенство през 1968г. той е със съществен принос за спечелената купа, след като бележи втория гол на финала срещу Югославия 2:0. Анастази не попада в тима на "адзурите" на световното първенство през 1970г. На шампионата на планетата в ФРГ през 1974г. националния треньор Феручо Валкареджи му гласува доверие. Той играе в трите мача на "синьо-белите", като се разписва в срещата с Хаити 3:1. Последния си мач с екипа на представителния отбор на страната изиграва на 26 октомври 1975г. срещу Полша във Варшава. Двубоят е бил европейския квалификация и завършва с миролюбив изход 0:0. В актива си с националната фланелка има 25 мача и 8 отбелязани гола.
Пиетро Рава
21.01.1916 - 05.11.2006
Пиетро Рава е роден на 21 януари 1916 г. в Казине. Започва
да играе организиран футбол в Ювентус от 1931 г. Рава прави своя дебют в "Серия
А" на 3 ноември 1935 в мача Фироентина – Ювентус (1:1). Той печели
шампионската титла на Италия през 1950 г. и купата на Италия през 1938 и 1942 г. С екипа на "бианконерите"
има 263 мача и 14 гола. След престоя си в торинския гранд играе за кратко и в
тима на Алесандрия.
Дебютира с националната фланелка на 3 август 1936 г. срещу
САЩ (1:0), по време на олимпийските игри в Берлин. На тази олимпиада
италианците печелят златните медали след победа над Австрия (2:1). Заслуга за
този успех имат защитниците Фони, Балдо, Пичини и Рава, които са безапелационни
в изявите си срещу своите противници. Рава участва и на световното първенство
през 1938 г., където е един от водещите играчи и с основен принос за
спечелената световна купа. Заради неговата безкомпромисна игра е поставен в
отбора на шампионата. Има в актива си 30 мача с екипа на "Скуадра адзура".
Неговият последен мач е на 1 декември 1946 г. срещу Австрия (3:2) в Милано.
Включван е в редките по онова време мачове на на сборни световни отбори. Такъв
един мач е и този на тима на ФИФА срещу Англия (0:3) през 1938 г. Освен това
взима участив в сборна формация на Централна Европа срещу Западна Европа (3:1),
изиграна през същата година.
Пиетро Рава умира на 5 ноември 2006 г. в Торино
|