Автор: Николай Балтов (superniki)

Преди 111 години в Торино, на една пейка, 12 гимназисти поставят началото на нещо уникално, съвършено и неземно красиво - Ювентус. Едва ли при създаването му дори за миг са осъзнавали какво ще стане тяхното творение,но съм сигурен,че вечер преди да си легнат тайничко са си мечтали Юве да бъде това което е днес-триумфи,приятелство, любов...

Когато става въпрос за Ювентус няма как да не се сетим за победи, титли и отличия. Със своите 27(29) титли на страната, 9 купи на Италия, 4 суперкупи на Италия, КЕШ, ШЛ, КНК 3 купи на УЕФА, 2 междуконтинентални купи, 2 суперупи на Европа, и Интертото Къп, „Старата Госпожа” има една от най-богатите витрини с купи в целия свят. Всичките завоювани в люти битки, с много труд, желание и любов.

Ювентус има най-много световни шампиони в сравнение с всеки клуб в света. Играчи на отбора са печелили „Златната топка” 7 пъти. Следват още и още отличия. В Ювентус са играли най-добрите играчи на времето си. Толкова много футболни гении, че е невъзможно да бъдат изброени всички и все пак ще опитам: Дел Пиеро, Недвед, Трезеге, Буфон, Каморанези, Зидан, Ферара, Песото, Монтеро, Такинарди, Конте, Давидс, Перуци, Бириндели, Дешан, Виали, Раванели, Торичели, Баджо, Платини, Бониперти, Омар Сивори, Чарлз, Дзоф, Бетега, Паоло Роси, Ширея и още и още. Ако има 3 сигурни неща на този свят, то това са: изброените футболисти са гении, те са боготворени от всички тифози на „Старата дама” и че съм пропуснал още много които заслужават да са измежду изброените.

Ювентус винаги се е славел с чудесна тактическа дисциплина, за което главни „виновнци” са треньорите. Измежду всички изпъкват две имена - Джовани Трапатони и Марчело Липи. И двамата са меко казано обичани от цялата бяло-черна общност в света, като са в основата на най-големите успехи на тима. И двамата са брилянти умове що се касае до футбол.

За мен обаче по-важни са човешките ценности които в Ювентус отново са в изобилие. Приятелството е едно от най-хубавите неща които можеш да си създадеш. Преди всяка битка на футболния терен камерите ни показват Ювентус и неговия противник в тунела. Играчите и на двата отбора винаги се смеят, поздравяват се, стискат си ръцете и очакват истинския празник който трябва да сътворят. След мача двата отбора независимо от резултата отново се поздравяват разменят фланелки и показват вежливост, за разлика от отбори които гледат да направят някое меле след мача, но това е друга тема.

Много често футболисти от отбора които не могат да играят даден мач го гледат в компанията на тифозите което е много приятно за самите запалянковци. Да си говориш с идола си на любимия стадион, заобиколен от хиляди - безценно. Много хубаво нещо сътвориха нашите тифози миналата година срещу Рома. Тогава една от групировките ни Drughi покани друга такава на Рома (Fedayn Roma) да се наслаждават на мача и да покажат добрите приятелски взаимоотношения. Това нещо заслужи похвала с оглед на случващото се насилие на някои от мачовете по италианските стадиони. Тези две групирковки показаха какво е спорта - а именно да обединява хората, а не да ги разделя.

Преди 3 години и половина Ювентус и Ливърпул се изправиха за пръв път след трагичния финал на Хейзъл през 1985 година, когато 39 привърженика на Ювентус загиват след бой между двете агитки и срутването на част от стадиона. 20 години по-късно, минути преди началото на мача се издигна транспарант на който пишеше - friendship (приятелство). Тук е момента да отдадем дълбок поклон на всички които не са сред нас и са носели „черно-бяло” сърце - тези 39 човека от Хейзел, Але и Рики, Гаетано Ширея, Адвоката и още и още които са ни приятели, макар да не сме се виждали никога. Поклон!

Любовта към Ювентус е не само любов към отбора, защото Ювентус не е само отбор, Ювентус е институция. Не, не, Ювентус е религия, която изповядват стотици, милиони хора по света. Колко ли хора са се влюбили в Юве когато са гледали Бониперти, Сивори, Чарлз, Бетега, Платини, Дзоф, Перуци, Баджо, Виали, Недвед, Зидан, Дел Пиеро, Буфон, Трезеге? Колко ли хора са се възхищавали на гениалните умове на Трапатони и Липи? Истината е, че не знаем точно число, но знаем нещо много по ценно: всичките са наши приятели, всички обичат Юве.

Марчело Липи често е споделял, че баща му е мразел Ювентус от дъното на душата си. Преди „Белокосият” специалст да поеме за втори път през своята кариера Ювентус отива на гроба на покойния си баща и му се извинява с думите: „Такава възможнст не се изпуска. Прости ми!” Седем години по-късно той отново споделя: Ювентус и Италия са моите футболни любови.

След скандала „Калчополи” и изхвърлянето на Юве в долната дивизия капитанът на тима и жива легенда Алесандро Дел Пиеро изпраща писмо до феновете с което казва това което искрено ги успокоява: „Един истински кавалер никога не изоставя своята дама”. И днес Але продължава да води отбора към победи. Заедно с него останаха и Павел и Давид и Джиджи и Мауро които също ще бъдат обезсмъртени в песните на феновете. След думите на Алекс и Липи всичко изглежда бледо.

111 години след създаването си Ювентус е пример за подражание, за качество, за успехи. Ювентус е най-обичаният тим на „Ботуша” и един от най-обичаните в света. За всичко това трябва да благодарим на създателите и на всеки който е допринесъл дори с мъничко за това.