"Футболът е страст, футболът е любов, футболът е живот... Когато в сърцето на един играч има място само за един отбор, значи той е дорасъл да стане легенда. Всичко друго е въпрос на качества, воля и късмет... "
Тази вечер на "Сантяго Бернабеу", освен два титанични отбора, ще се срещнат и куп футболни звезди и играчи от най-висока световна класа. От едната страна са Ван Нистелрой, Касияс, Канаваро, а от другата Недвед, Каморанези, Буфон, Трезеге (макар последните двама да са контузени и извън сметките за срещата). Но безспорно две имена се открояват дори и над тези. Това са превърналите се в символи и знамена на двата гранда, двамата капитани, любимците на публиката, футболистите пишещи история – Алесандро Дел Пиеро и Раул Гонсалес Бланко.
Алесандро Дел Пиеро е роден на 9 ноември 1974 г. в малкото италианско
градче Конелиано. Преди да пристигне в Торино, Дел Пиеро играе в Падуа
под ръководството отначало на Мазиа, а после на Сандреани и на Стачини
– все авторитетни треньори. Иначе закваската на майсторството му си е
типично ювентинска – в Сан Ведемиано, Алесандро израсна под крилото на
известния Бепе Галдеризи, бивш играч на Юве. Но гигантската заслуга на
Галдеризи е в друго нещо – именно той го свързва с Юве – клуба в който
са играли идолите на малкия Алесандро – Мишел Платини и Роберто Баджо.
Така през юли 1993 година, Ювентус става отбора на неговото сърце.
Малко по-късно Адвоката Аниели му лепва прозвището "Пинтурикио", защото
само името на гениалния художник може да опише изкуството, което той
твори на терена с топка в краката. Дел Пиеро прави своя дебют за Юве на
12 септември 1993 година в мач от първенството срещу Фоджа, а още при
втория си мач бележи първия си гол. 16 години по-късно 34-годишният
капитан вече е голмайстор номер 1 в история на Ювентус с 246 гола. Нещо
повече, със своите 572 мача той е и човекът с най-много двубои за
клуба. Това са наистина изключителни постижения, като се има предвид
колко богата и славна е историята на "бианконерите". Всъщност едва ли
има рекорд на Ювентус, срещу който да не стои името на Алесандро Дел
Пиеро. Сещам се само за един – Алекс е пред прага на 16-ия си сезон в
Юве, което е с един по-малко от Варглиен II, който има 17. Но скоро и
това постижение ще попадне в ръцете или по-точно в краката на гениалния
футболист.
Витрината на Дел Пиеро е пълна с трофеи. Няма съществуваща купа, която
Алекс да не е печелил. Седем пъти шампион на Италия, една купа и четири
суперкупи на страната, една КЕШ, една Междуконтинентална купа, една
суперкупа на Европа, Световен шампион от 2006, "Златен крак", по веднъж
голмайстор на Серия "А" и Шампионската лига и още много други. Все
трофеи и отличия, зад които стоят много труд, пот, постоянство и тежки
моменти.
Дел Пиеро е знамето на Ювентус, символът на клуба. Сега обаче, той
изкачи онзи връх, където играчите надминават рамките на фланелката и се
превръщат в символ на футбола като цяло. Але, както го наричат
феновете, си е спечелил тяхното уважение. Постигнал го е благодарение
на уникалния си талант, към който добави гордост и съобразителност,
които го правят преди всичко голям мъж, а после футболист. Дел Пиеро
играе цял живот и ще играе още 6-7 години, които за много играчи също
са цял живот в професионален смисъл. Не го спря дори тежката травма от
есента на 1998 г., след която продължи да показва същата сила на духа и
същия елегантен стил на игра, с които блесна още при дебюта си. Алекс е
имал и други тежки моменти. Той игра в Серия "Б", прие отнемането на
двете титли, превърна се в най-стабилния компонент на Ювентус от
последните две бурни години. Сега е лидер на един отбор, готов отново
да печели в Италия и в Европа.
Раул Гонсалес Бланко, роден на 27 юни 1977 г., е едно от големите имена
на съвременния футбол, което ще се помни десетилетия, векове напред.
Юноша на големия враг Атлетико Мадрид, Раул не намира път на развитие
на "Калдерон" и преминава в големия враг Реал. Точно преди 14 години
започва нова ера на "Бернабеу" - ерата "Раул Гонсалес". На 29 октомври
1994 г. напорист 17-годишен младеж дебютира за "белите" на
негостоприемния стадион "Ла Ромареда" срещу Сарагоса. Още с първия си
мач дечкото впечатлява и с много постоянство и сърцата игра вече е сред
най-големите легенди на най-славния клуб в историята на футбола. Раул е
най-резултатният действащ футболист в Примера. Той държи още куп
рекорди, като най-голям голмайстор на испанския национален отбор и
реализатор номер едно в историята на Шампионската лига. Сега
31-годишната "седмица" на "лос меренгес" има във витрината си стотина
килограма отличия - шест титли на Испания, три трофея в Шампионската
лига, две Междуконтинентални купи, една суперкупа на Европа и три
суперкупи на Испания. Индивидуалните призовe също са сред
най-запомнящите се - два пъти голмайстор на Примера, два пъти
голмайстор номер едно в Шампионската лига. През 2001 година завоюва
бронзов медал от класацията за футболист на годината на ФИФА и сребърно
отличие в подреждането на списание "Франс Футбол". Големият голмайстор
обеща да играе на високо ниво поне "още две-три години", в които се
очаква да задмине дори легендарния Алфредо ди Стефано като най-добър
стрелец на "Бернабеу" за всички времена. Раул безспорно е сред
най-големите футболни еталони, пример за подражение, образец за
футболно съвършенство.
И така, тази вечер тези две исторически фигури ще се срещнат за седми
път в пряк двубой. Това съревнование засега е равно – по 3 победи и за
двамата. Дел Пиеро обаче води при головете. Италианецът има цели 3,
срещу само 1 за испанецът. Иначе двамата капитани са рекордьори за
своите тимове по участия в това дерби. Алекс е играл в 8 мача, а Раул в
7. Каквото и да стане довечера, едно е сигурно – тези две вълшебни
имена ще останат завинаги в историята на футбола, защото са изпълнени
със страст, любов и живот.
|