Алесандро Дел Пиеро е роден на 9 ноември 1974 г. в малкото италианско градче Конелиано. Преди да пристигне в Торино, Дел Пиеро играе в Падуа под ръководството отначало на Мазиа, а после на Сандреани и на Стачини – все авторитетни треньори. Иначе закваската на майсторството му си е типично ювентинска – в Сан Ведемиано, Алесандро израсна под крилото на известния Бепе Галдеризи, бивш играч на Юве. Но гигантската заслуга на Галдеризи е в друго нещо – именно той го свързва с Юве – клуба в който са играли идолите на малкия Алесандро – Мишел Платини и Роберто Баджо. Така през юли 1993 година, Ювентус става отбора на неговото сърце. Малко по-късно Адвоката Аниели му лепва прозвището "Пинтурикио", защото само името на гениалния художник може да опише изкуството, което той твори на терена с топка в краката. Дел Пиеро прави своя дебют за Юве на 12 септември 1993 година в мач от първенството срещу Фоджа, а още при втория си мач бележи първия си гол. 16 години по-късно 34-годишният капитан вече е голмайстор номер 1 в история на Ювентус с 246 гола. Нещо повече, със своите 572 мача той е и човекът с най-много двубои за клуба. Това са наистина изключителни постижения, като се има предвид колко богата и славна е историята на "бианконерите". Всъщност едва ли има рекорд на Ювентус, срещу който да не стои името на Алесандро Дел Пиеро. Сещам се само за един – Алекс е пред прага на 16-ия си сезон в Юве, което е с един по-малко от Варглиен II, който има 17. Но скоро и това постижение ще попадне в ръцете или по-точно в краката на гениалния футболист.
Витрината на Дел Пиеро е пълна с трофеи. Няма съществуваща купа, която Алекс да не е печелил. Седем пъти шампион на Италия, една купа и четири суперкупи на страната, една КЕШ, една Междуконтинентална купа, една суперкупа на Европа, Световен шампион от 2006, "Златен крак", по веднъж голмайстор на Серия "А" и Шампионската лига и още много други. Все трофеи и отличия, зад които стоят много труд, пот, постоянство и тежки моменти.
Дел Пиеро е знамето на Ювентус, символът на клуба. Сега обаче, той изкачи онзи връх, където играчите надминават рамките на фланелката и се превръщат в символ на футбола като цяло. Але, както го наричат феновете, си е спечелил тяхното уважение. Постигнал го е благодарение на уникалния си талант, към който добави гордост и съобразителност, които го правят преди всичко голям мъж, а после футболист. Дел Пиеро играе цял живот и ще играе още 6-7 години, които за много играчи също са цял живот в професионален смисъл. Не го спря дори тежката травма от есента на 1998 г., след която продължи да показва същата сила на духа и същия елегантен стил на игра, с които блесна още при дебюта си. Алекс е имал и други тежки моменти. Той игра в Серия "Б", прие отнемането на двете титли, превърна се в най-стабилния компонент на Ювентус от последните две бурни години. Сега е лидер на един отбор, готов отново да печели в Италия и в Европа.


Раул Гонсалес Бланко, роден на 27 юни 1977 г., е едно от големите имена на съвременния футбол, което ще се помни десетилетия, векове напред. Юноша на големия враг Атлетико Мадрид, Раул не намира път на развитие на "Калдерон" и преминава в големия враг Реал. Точно преди 14 години започва нова ера на "Бернабеу" - ерата "Раул Гонсалес". На 29 октомври 1994 г. напорист 17-годишен младеж дебютира за "белите" на негостоприемния стадион "Ла Ромареда" срещу Сарагоса. Още с първия си мач дечкото впечатлява и с много постоянство и сърцата игра вече е сред най-големите легенди на най-славния клуб в историята на футбола. Раул е най-резултатният действащ футболист в Примера. Той държи още куп рекорди, като най-голям голмайстор на испанския национален отбор и реализатор номер едно в историята на Шампионската лига. Сега 31-годишната "седмица" на "лос меренгес" има във витрината си стотина килограма отличия - шест титли на Испания, три трофея в Шампионската лига, две Междуконтинентални купи, една суперкупа на Европа и три суперкупи на Испания. Индивидуалните призовe също са сред най-запомнящите се - два пъти голмайстор на Примера, два пъти голмайстор номер едно в Шампионската лига. През 2001 година завоюва бронзов медал от класацията за футболист на годината на ФИФА и сребърно отличие в подреждането на списание "Франс Футбол". Големият голмайстор обеща да играе на високо ниво поне "още две-три години", в които се очаква да задмине дори легендарния Алфредо ди Стефано като най-добър стрелец на "Бернабеу" за всички времена. Раул безспорно е сред най-големите футболни еталони, пример за подражение, образец за футболно съвършенство.


И така, тази вечер тези две исторически фигури ще се срещнат за седми път в пряк двубой. Това съревнование засега е равно – по 3 победи и за двамата. Дел Пиеро обаче води при головете. Италианецът има цели 3, срещу само 1 за испанецът. Иначе двамата капитани са рекордьори за своите тимове по участия в това дерби. Алекс е играл в 8 мача, а Раул в 7. Каквото и да стане довечера, едно е сигурно – тези две вълшебни имена ще останат завинаги в историята на футбола, защото са изпълнени със страст, любов и живот.