От Реал до Реал. В рамките на две седмици Ювентус си построи един малък рай. В Италия и в Европа, където не просто върви напред, а буквално лети. А насред облака, на мостика е винаги той. Вечното момче, което се присмива на законите на природата.

С двата гола в Мадрид той обогатява своята приказка, чиито най-изненадващи страници пише прехвърлил 30-ата си годишнина. Стадионът замлъква пред лицето на вражеския триумф: на Але и на Юве. Наистина, както бе отбелязано тези дни, онзи митичен "Бернабеу" от миналото вече го няма. Неговата сакралност, почти някога неприкосновена, бе разядена от времето. Но да си тръгнеш оттам като победител, си остава един от най-нежните европейски еликсири.

Някога трепереха краката на отборите на влизане на стадиона, където владетели бяха Ди Стефано и Пушкаш. Но Юве на Сивори веднъж уязви старата крепост през 1962 (но после бе елиминиран в трети мач). Примера на торинци последва Интер на Ерера, вече спечелил два пъти КЕШ, който през 1967 удари Реал 2:0 насред Мадрид. Говоря ви за една различна епоха, в която Реал все още притежаваше неустоим чар заради своите победи, а не благодарение на фланелките, които продава в целия свят, както е днес.

Във вторник завърналият се Тоти вдъхнови възраждането на Рома, в сряда Дел Пиеро за пореден път подчерта своята роля, която според футболните критерии е на практика вечна. Але не само притежава обаяние, не е само пример за безупречно поведение, не се е затворил в ролята си на неоспорим капитан. Дел Пиеро е също и работник, при това тесен специалист. Отбелязал е 248 гола и продължава да вкарва нови. И така наречената старост го вдъхновява, прави го по-безмилостен и по-прецизен. В първия мач направи фантастичен гол с десния крак, изстрелвайки топката в горния ляв ъгъл на вратата. В сряда повтори упражнението с по-дискретен, но също толкова убийствен шут с левачката, пращайки топката ниско вдясно на Касияс. Да не забравяме невероятното му изпълнение от фаул. Два гола, за които е малко да се каже, че бяха приказни. Касияс хвърли един недоумяващ поглед към Але: "Какво лошо съм ти направил?!"

Дел Пиеро е феномен, който си струва да изучаваме. И си мисля, че един трактат за него би обединил физиологията, психологията, начина на живот, изкуството на командването. Но си струва да обърнем специално внимание и на сценария, който внезапно извади Юве от едно състояние, което изглеждаше истински ад, с един Раниери, подложен на линч и обвиняван във всички смъртни грехове.

Но ръководството остана вярно на своя план, треньорът разкри ясните си идеи, отборът се сплоти и си мисля, че и в условията на кризата решителния гол в съблекалнята го е вкарал Дел Пиеро. Не става дума да го канонизираме. Нека го имаме такъв, какъвто е: хубавец, безупречен, спокоен, абсолютен шеф на един Ювентус, заслужил място сред най-добрите в Европа.



Кандидо Канаво
"Гадзета дело Спорт"