"Златна топка"? Добре. Но дали ще ми простят пропуснатото време?" - е краткият коментар на магическият наадател. Той очевидно визира първата половина на годината. Но историята помни колко важна е добрата игра и важните голове през ноември. Така през 1992 г. Ван Бастен взе "Златната топка" с два гола под носа на Христо Стоичков, който направи фантастична година.

Без никакво съмнение, големият фаворит за 2008-а е Кристиано Роналдо. Уникална игра. Но...Италия е велика футболна сила, която преживя невиждани сътресения, свързани с корупция, наказания, самоубийства и жестокост. Италия обаче знае как да се завърне. Може би затова нейната столица се нарича "Вечният град" (Рим). Страната притежава едни от най-мощните спортни медии в света. След всичко успя да привлече в Серия А "Златната топка" Роналдиньо, намери решение за "Златната топка" Бекъм. Има си още "Златни" като Шева, Недвед и др. Това не е за подценяване. Италия не е за подценяване.

Не трябва да се забравя и размяната на остри реплики наскоро между Сър Алекс Фъргюсън и президентът на ФИФА Сеп Блатер, като шотландецът се нахвърли върху шефа на световната федерация, че се е намесвал и е настоявал Роналдо да премине в Реал. Обвини го и в намеса при определянето на най-добрия футболист в света в класацията на Световната Асоциация на професионалните футболисти. Блатер също има лоби. Всъщност, Блатер има гигантско лоби.

Вероятно има и справедливост. Когато зрителите на стадион като "Сантяго Бернабеу" ти станат на крака, какво друго остава, освен да ти връчат "Златната топка" и шоуто да продължи.

Това е Алесандро Дел Пиеро:

Роден на 9 ноември 1974 г. в Конелиано. Най-често играе като "свободен нападател" между халфовата линия и нападението, но се случва и да е на върха на атаката. Сред специалитетите му са головете от пряк свободен удар, дузпа и т.нар. гол "а ла Дел Пиеро"- далечен фалцов удар от лявото крило, при който летящата бавно топка прехвърля вратаря и влиза в далечния горен ъгъл.

Считан за един от най-добрите футболисти в световен мащаб, той е рекордьор по мачове и голове за Ювентус, където играе от 1993 г. до ден днешен. Той е дългогодишен капитан на отбора. Носител е на две степени на най-високото отличие на Италия - Орден за заслуги към Италианската Република - рицар (cavaliere, пета степен) и офицер (ufficiale, четвърта степен). Дел Пиеро е носител и на престижнатата награда "Златен крак".

С Италия печели Световното първенство в Германия (2006), сребърен медал от Евро 2000, както и две титли от Европейски първенства за младежи (1994 и 1996). С Ювентус печели Шампионската лига през 1996 г. и Междуконтиненталната купа през същата година.

Освен това е седемкратен шампион на Италия (петкратен, ако не се броят двете отнети заради Калчополи титли). Сред многобройните му други отличия изпъкват наградата за италиански футболист №1 на Серия А за сезон 1997/1998 и двете голмайсторски титли - на Серия А (21 гола, 2007/2008) и Серия Б (20 гола, 2006/2007).

Седем пъти извежда националния отбор като капитан. Джовани Аниели му дава прякора Пинтурикио, сравнявайки стила на игра на Алекс с картините на известния италиански ренесансов художник.