Историята на мачовете между Юве и Милан започва на 28 април 1901 година, когато "бианконерите" губят с 2:3 в Торино. Срещата е полуфинал от първенството, което тогава е разделено на регионални групи. Първият двубой в Серия А днешните съперници изиграват на 8 декември 1929 г. Ювентус печели в Торино с 3:1, два гола вкарва Орси. Но да не забравяме финала в Шампионската лига през 2003, който Милан спечели с дузпи, победата на Юве за Суперкупата на Италия (пак с дузпи, и то през същата 2003), двата триумфа на торинци за Купата на Италия (1942, 1990) и поражението през 1973 (Милан печели... с дузпи). В общия баланс Юве води с 69 победи, 69 равенства и 61 загуби


Ето го и идеалния отбор на футболистите, носили и двете митични фланелки (не са включени играчите, които могат да излязат на терена днес):

Големият проблем е вратарският пост. Изваждаме настоящия страж на "росонерите" Абиати и се оказва, че няма друг, играл и в двата тима. Затова бяхме принудени да изберем Карминяни. Той има един сезон в Юве (1971 - 1972), а после 4 години работи в Милан като треньор на вратарите и една като треньор на дублиращия състав.

Десен защитник е Лучано Спинози, изкарал 9 години в Юве между 1970 и 1979, в които печели 5 пъти скудетото и веднъж Купата на УЕФА. Спинози има само един сезон в Милан (1983 - 1984), в който често е тормозен от травми. В защита място намира и Пиетро Виерховод по прякор Царя. Той отива в Ювентус през 1995, когато вече е на 35 години. Това не му пречи с черно-бялата фланелка да триумфира в Шампионската лига. Сезон по-късно ветеранът вече е в Милан, където също изкарва 1 година. В центъра на отбраната е още Сандро Салвадоре. След четири години в родния Милан (1958 - 1962) той отива в Ювентус, където играе 12 сезона, печели три пъти скудетото и става национал на Италия. От "Скуадра адзура" отпада в навечерието на световното през 1970 година, когато си вкарва два автогола в мач срещу Испания. В Ювентус го наследява легендарният Гаетано Ширея.

В центъра на терена рамо до рамо слагаме двама герои на една трансферна размяна, породила навремето големи дискусии. Бенети и Капело. Ромео Бенети играе в Юве през сезон 1968 - 1969, после, след една година в Сампдория, отива в Милан. Там остава 6 сезона до 1976, като печели КНК и два пъти Купата на Италия. После е разменен за Капело, с когото играе заедно в националния отбор на Италия. Така Бенети се завръща в Юве, а Капело отива в Милан. "Бианконерите" се отказват от един класически плеймейкър и залагат на по-коравите Фурино, Тардели и Бенети, който в Торино става шампион два пъти (1977 и 1978). Ляв халф-бек в символичния тим е Едгар Давидс. Питбула отива в Милан през 1996, а през януари 1997 вече преминава в Юве, където остава до 2004, като печели три титли и една Суперкупа на Италия. Що се касае до четвъртия човек в средата на терена, това е Роберто Баджо. В Ювентус той играе 5 години, после се мести в Милан, където възникват проблеми с позицията му на игрището. При "бианконерите" Баджо печели Златната топка, става шампион, носител на Купата на Италия и на Купата на УЕФА. В първия сезон в Милан пак печели титлата под ръководството на Капело. Година по-късно обаче започват проблемите за Баджо. Ролята му на терена се припокрива с тази на Деян Савичевич. Освен това не е ясно дали основната му задача е да вкарва, или да създава. Капело обикновено го пуска титуляр, но почти всеки път го сменя.

В съвременния футбол трима нападатели може би са прекалено много, но в нашия идеален Юве-Милан не може без хора като Паоло Роси и Пиетро Паоло Вирдис. Освен другото, двамата не са типични централни нападатели. Паблито например, когато носи червено-черната фланелка, играе изтеглен доста по-назад отпреди. В Милан Роси отива от Ювентус, където за четири години (1981 - 1985) печели скудетото, КЕШ, КНК, Суперкупата на Европа, "Златната топка" и Световната титла през 1982 в Испания. Но когато отива в Милан, Роси вече не е Роси. През сезон 1985 - 1986 той вкарва само два гола и често страда от контузии. За да убеди Вирдис да дойде в Юве, през 1977 президентът на клуба Джампиеро Бониперти специално лети за остров Сардиня. Нападателят играе при "зебрите" четири сезона (прекъснати от 1 година, в която се завръща в Каляри), но така и не успява да се наложи като титуляр, макар че става шампион два пъти. През 1982 той е продаден, за да отвори място на Паоло Роси. Две години по-късно обаче Вирдис вече е в Милан, където се представя далеч по-силно, отколкото в Торино. За пет години с "росонерите" Вирдис печели КЕШ, скудетото, за което тимът изпреварва фаворита Наполи (Вирдис бележи два гола при победата с 3:2 на "Сан Паоло" в директния сблъсък). А в центъра на атаката на символичния сборен тим от бивши играчи на Юве и Милан, не може да е друг, освен Жозе Алтафини. Бразилецът идва в Италия през 1958, след като е станал световен шампион в Швеция. В Милан той играе 7 години и вкарва 120 гола, спечелвайки две титли и една КЕШ на "Уембли" срещу Бенфика, като вкарва и двата гола за успеха 2:1 над Орлите от Лисабон. След престоя си в Милан, Алтафини играе още 7 сезона в Наполи. А после, на 34 години, през 1972 преминава в Ювентус. За 4 сезона при "бианконерите" печели два пъти скудетото и често пъти решава мачовете, влизайки в игра в последните минути.

Треньор (играещ) на този славен тим е Фабио Капело. Като халф на Ювентус той за седем сезона е три пъти шампион на Италия (1972, 1973, 1975) и става национал. Когато преминава в Милан, грабва само едно скудето. И като треньор дон Фабио поделя успехите си главно между Милан и Юве. Привикан е да води "росонерите" в последните кръгове на първенството през 1987, когато сменя Лидхолм и вкарва отбора в зона УЕФА. Впоследствие се откъсва от футбола, преди да бъде назначен отново за треньор на Милан. Между 1991 и 1996 Капело печели четири титли, от които три поредни и 1 КЕШ. По-късно триумфира в Реал М и Рома, след което е привлечен в Ювентус. Под негово ръководство торинци стават шампиони през 2005 и 2006, но после титлите са отнети заради големия скандал с уредените мачове.

Сред резервите също има играчи, които заслужават да бъдат споменати. Като защитника Серджо Порини, отраснал в Милан, който с Юве става два пъти шампион, носител на КЕШ, на Купата на Италия, на Суперкупата на страната и на Междуконтиненталната купа. После отива в Шотландия, а днес, макар и на 40 години, продължава да играе в четвъртодивизионния Пицигетоне. Друг любопитен случай е този на Алесандро Орландо, който макар да играе малко, става шампион първо с Милан, а година по-късно и с Юве в средата на 90-те. Орландо е един от петимата италиански футболисти, печелили скудетото в две поредни години с два различни отбора. Останалите са Ферари, Торос, Манчин и Баджо.