Какво мислиш за промените в Ювентус?

Не съм много оптимистично настроен. Просто годините през които управляваше "светата троица" ме направиха такъв. От хората, които дойдоха в Юве, единствения на когото имам доверие на този етап е Марота. Лошото е обаче, че каквито и трансфери да направим с посредствен тренер като Дел Нери работата няма да стане. Дано да не съм прав!


Дали това е едно ново начало?

Незнам дали е ново начало, но се притеснявам да не би да е краят!                                                    


Предстои ти последна година училище. Имаш ли идеи какво ще правиш след това - студентство, работа?

По принцип имам, но дефакто незнам как ще ги осъществя тези идеи. Искам да уча бизнес администрация в София, но ще ми бъде леко трудничко да вляза. И все пак хората са казали, че с желание всичко се постига.


Ти си от Бургас. Купон ли е да си по цяла година "на море"? И също свързано с Бургас - фен ли си на "Адидас"? Разкажи малко за бургаските бабанки.

Такам. Първо за морето. Аз лично не обичам да ходя на плаж, колкото и странно да звучи това. Може би вече ми е омръзнало, но една от главните прични е, че все още нямам кола, а плажът, тук в Бургас е някакво мижаво подобие на плаж, пълно с боклуци и мръсотия!

Колкото до "Адидас" и "бургаските бабанки" какво мога да кажа. Отдавна съм осъзнал, че това е най-селският град в цяла България и честно казано нямам търпение да се махна от тук, но както казах първо ще трябва да си дам сериозен зор. Аз лично обичам да нося анцузи и именно заради това имам доста дрехи на "Адидас", но това изобщо не е свъразно с "измутряване" и така нататък. Когато става въпрос за удобство съм съгласен, но когато по този начин се опитваш да покажеш колко голяма батка си ми става изключително смешно!


Предстои едно от най-големите събития във футбола - световно пъвенство. Кой е твоят фаворит за нов световен шампион, за изненада на първенството, за издънка? Кой футболист мислиш, че ще стане звездата на Мондиала в ЮАР?

Нямам търпение да започне Световното първенство. Както всеки път моят личен фаворит е Италия, като все още тая надежди, че отборът на Липи може да покаже нещо голямо на това световно, въпреки слабите игри напоследък. "Скуадра Адзура" винаги е сред фаворитите и който направи грешката да подцени италианците според мен ще сгреши! Интересното е, че тази година няма чак толкова изявен фаворит както предишни години, но все пак мисля, че като потенциал Аржентина и Бразилия имат най-силните отбори. Друг е въпросът, че на аржентинците проблема им е на друго място, но и те не искат да си признаят за това. Мисля, че изненадата на това Световно ще бъде африкански отбор и именно заради това ще посоча Гана. Притежават симпатичен състав и според мен могат без проблеми да излязат от групата си.  Издънката? Еми при полжение, че смятам Гана за изненадата, а те най-вероятно при класиране ще играят срещу Англия на 1/8 финал, кой ли ще е издънката? (смее се)


Подкрепяш ли идеята ItalJuve или предпочиташ чужденци?

Предпочитам добри играчи. Няма значение дали са чужденци или италианци. Естествено, че е по-добре отборът да е изграден главно от италианци, но както вече казаха много хора, в момента има голям недостиг на добри играчи в Италия и именно това ме кара да мисля, че трябва да привлечем чужденци. И все пак най-много от всичко предпочитам да налагаме таланти от собствената ни школа, тъй като тя е една от най-добрите в света и определено, ако работим по правилния начин с тези млади момчета, те могат да постигнат много...вижте Барса в момента са с 8 юноши в отбора, а предстой евентуално привличане на Фабрегас...


Има ли Диего място в отбора? И кои от трансферните слухове искаш да се сбъднат?

Аз лично смятам, че Диего има място в отбора и ако му се даде шанс може да покаже много, но големият специалист Дел Нери явно не смята така и ще го продаде. Добре, че поне се говори за размяна с Агуеро, който е невероятен футболист и според мен ще се впише перфектно в Юве. Друг е въпросът, че за мен привличането на Агуеро е утопия.


Предатели или легенди са Дзамброта,Тюрам, Канаваро?

Това е може би най-трудният въпрос, който можеше да бъде зададен. Уважавам тези хора за това което са направили за Юве, но и ги ненавиждам, защото предадоха отбора в най-тежкия момент след всичко което сме им дали.


Член ли си на фен клуба? Какво мислиш за него - развитието му досега, за в бъдеще. Ще успее ли или ще потъне в калта на българския манталитет?

Не знам какво общо има българският манталитет с фенклуба. Вижда се, че е възможно да има успешен фенклуб в България и вече доста отбори имат такъв. За една година в нашия фенклуб не се е случило почти нищо, но за това сме си виновни и ние. Всеки мрънка, а когато стане въпрос за събиране или нещо такова всеки се покрива. Аз лично в момента нямам възможност да дойда в София, но живот и здраве догодина ще вляза в УНСС и обещавам, че ще посещавам всяка една сбирка. И все пак не трябва да се отчайваме, тъй като е минала само една година от създаването на клуба и мисля, че има още много работа преди всичко да е точно като организация и членове. Пожелавам успех на хората, които работят за развитието на фенклуба и им благодаря за отдадената възможност!



ЧЕРНО НА БЯЛО

Идеалната единайсеторка на Ювентус?

Вратар:Буфон - просто най-добрият вратар, който съм гледал през живота си.
Десен бек: Тюрам - може да е предател, но не може да му се отрече, че притежаваше невероятни качества.
Централни защитници: Ферара и Монтеро - две легенди на Ювентус. Първия загуби част от уважението на феновете след изминалия сезон, но не мисля че трябва да го обвиняваме. Човека имаше голямо желание да възроди Юве, но явно толкова са му възможностите.
Дефанзивен халф: Давидс! Той беше моторът в онзи отбор на Ювентус на когото аз станах фен. Невероятен играч и страшилище за всички противници.
Ляв халф: Павел Недвед!!!! За мен той е една от най-големите легенди на отбора. Дал е толкова много, колкото много малко хора могат да дадат. Велик играч, който винаги ще помня и боготворя!
Десен халф: Мауро Каморанези!!! С това, че остана през 2006 според мен Мауро си заслужава мястото в тази единайсеторка. Най-вероятно през този сезон ще се разделим с него, но това не пречи да бъде един от най-великите играли по десния фланг за последните 10 години.
Атакуващ халф: Зинедин Зидан!!! Феномен - това е думата, която ще използвам за този човек...нищо друго!
Нападатели: Алесандро Дел Пиеро и Давид Трезеге! Мисля, че имената и цифрите говорят добре за тях. Може би най-доброто нападателно дуо на Юве в историята на отбора.


Накратко - кога и как стана фен на Ювентус?

Аз започнах да се интересувам от това какво е футбол някъде през 1998 година,но тогава не знаех почти нищо за футбола в Европа. Просто ми беше интересно да слушам историите за САЩ `94 и въпреки,че не бях гледал нито един мач на футболистите от тогава имах снимките им и знаех повечето и постоянно карах баба ми да ме изпитва, за да мога да ги науча по-добре.

След това дойде ЕВРО 2000.Там финал играха Италия и Франция, като аз не помня абсолютно нищо от него,но просто във финала си бях избрал да викам за Италия. Нямам представа защо! Тогава Франция победи,но аз не се почувствах зле,нито пък се ядосах. Само си спомням,че бях много надъхан и понеже по това време бях на село излязох с братовчед ми и започнахме да играем мач. Той беше Франция, а аз Италия. (смее се)

След няколо месеца отвориха Плейстейшъни до нас.Тогава нямах компютър и буквално висях по цял ден на игрите. Излезе ФИФА 2001 и с един приятел решихме да я пробваме. Аз исках да си избера отбор от Италия и просто цъкнах на Ювентус без да зная защо. Тогава започнахме да играем и аз го победих с няколко гола на Ковачевич. От този момент нататък станах за Юве. Всмисъл,нямах представа как се представя отборът, но постоянно играех с него на фифата и Дарко Ковачевич беше любимият ми играч и главната причина да стана от Юве. Може би ако не беше той щях да пробвам да играя с друг отбор и да стана за тях, знае ли човек! Но името Ковачевич ме кефеше и си играех с Юве.

След това започнах да гледам и мачове по Ринг ТВ и да се интересувам от отбора все повече и повече. 2002 спечелихме титлата и радостта ми беше голяма.Почти не помня мачовете и оттогава,но помня разплаканата физиономия на Роналдо в последния кръг! Безценно!!! Тогава най-добрият ми приятел беше миланист и постоянно спорехме кой е по-добрият отбор.

С времето ставах все повече фен на отбора и все повече осъзнавах колко голям отбор е Ювентус. Изживял съм уникална радост с този отбор през 2003 след великите победи над Барса и Реал! След това пък огромна мъка със загубата от Милан!Това е единственият мач досега, на който съм плакал. Вечерта в 12 часа майка ми се опитваше да ме успокой, но бях толкова разстроен,че нямаше начин. Не можах да спя цяла вечер, а на другата сутрин трябваше да отида на училище и да изтърпя подигравките на миланиста.

Дойде ерата на Капело. Спечелихме 2 титли и 2 пъти отпаднахме на 1/4 финал в ШЛ, като помня че когато отпаднахме от Ливръпул отново бях на път да се разплача, но издържах и не го направих. И все пак ми беше адски кофти!

През 2006 бяхме изхвърлени в Серия Б и аз наистина бях много разочарован. Честно казано мислех да се откажа от футбола,защото за мен това беше най-ужасното нещо, което може да се случи. И все пак стиснах зъби и продължих да подкрепям отбора си! Минаха 2 години от тогава и сега отново сме на прага на Шампионската Лига!Горедя се,че играчи като Дел Пиеро, Недвед, Трезеге, Буфон, Каморанези са част от този отбор и останаха с нас! Откакто съм фен на Юве точно те са моите идоли, тъй като аз не станах свидетел на знаменитите успехи през 90-те! Гордея се с това,че имаме такива велики играчи и че съм избрал този отбор! Благодаря ви EA! Благодаря ти Дарко Ковачевич! (смее се)