Жорди Кишано

- Колко ви липсва треньорската скамейка?
- Много. Напуснах националния отбор на Италия по лични причини. Но оттогава мина доста време и аз искам отново да работя като треньор. Лесно е да се разбере. Това е моята професия. Влюбен съм във футбола и няма ден, в който да не гледам футбол. Не мога да си представя живота, без да виждам играчите, движенията им, головете, великите играчи.

- Кой е най-великият?
- В последните 20 години най-големият бе Зидан. Но всяко време си има свои звезди. Невъзможно е да се определи само един. Преди Зизу бяха Марадона, Ди Стефано, Кройф... Това са играчи, които знаеха какво да правят с топката още преди да са я получили. Които играят за отбора и с всяка своя стъпка придават характер на тима. Това е разликата между великите и тези, които се представят добре. Великите ще се справят добре, независимо къде играят. Големите звезди носят успехи на своите отбори. Като Марадона в Наполи. Но всеки пост си изисква различни характеристики. Перфектният вратар например е смесица от качествата на Буфон, Касиляс и Чех. Идеалната защита е тази, която не позволява на съперника да си подава и отнема топката бързо. В халфовата линия е различно, защото там има офанзивни и дефанзивни играчи. Най-хубаво е, когато успееш да съчетаеш дефанзивното с офанзивното. Естествено, най-важното е да бележиш голове. В един отбор е изключително важно да има сплотеност и да се спазва тактическата организация. Имаш три или четири свободни футболисти, които да могат да решат мача в атака.

- Такава ли беше вашата Италия?
- Да. Този отбор донесе най-голямата радост в живота ми. Спечелихме, като играхме различно от това, което очакваха съперниците. Италия не играе катеначо. Никой вече не играе така. Това е масова заблуда, илюзия за нещо, което не съществува. Това, което има, е организация и правилна игра. Почти перфектна. Не знам дали бяхме най-добрите, защото футболът на Аржентина ми изглеждаше прекрасен. Но ние спечелихме. Вярвам, че това се дължи на организацията и на гените на шампионите. Качествата на хората в отбора бяха от огромно значение.

- Не е ли трудно да контролираш егото на отбор като Италия?
- Не. Тези играчи са интелигентни и страхотни. Те разбират, че не са специални и че останалата част от света не е родена да е в краката им. Те играха за победата. Ако някакъв проблем възникне, аз бях насреща. Това бе моята роля. Да внасям респект и да контролирам дали всеки спазва нормите. Един треньор трябва да вярва в себе си. Няма значение дали е спокоен, или луд. Дали е приятел на играчите, или строг като полковник. Той трябва да носи респект и да държи здраво нещата в ръцете си, за да може целта да бъде постигната.

- Италия спечели титлата през 1982 г. след скандал с незаконни залози. Много клубове бяха наказани. Защо Италия винаги се надига, когато изживява трудни моменти?
- Това е просто съвпадение. Италия се справи чудесно през 1990 г. (загуба от Аржентина на полуфинал) или на Евро 2000 (загуба на финала от Франция след златен гол). Мнозина твърдяха, че Италия трябва да изчисти името си. От какво? Италия е шампион във всичко. Най-добрият отбор на световно ниво след Бразилия, която има повече титли. Според мен Милан спечели последната Шампионска лига, защото разполага с най-добрите италиански футболисти в Европа.

- Защо Канаваро и Дзамброта не се справят на световно ниво в Реал (Мадрид) и Барселона?
- Нямам представа. За мен те са основни стълбове в националния отбор. Винаги ще бъдат най-добрите. Велики са тези, които винаги печелят.

- Но не винаги можеш да печелиш по един и същи начин.
- Така е. Но победата си е победа. Бях начело на Ювентус 8 години и играехме зрелищен футбол. Най-добрия в Европа. И печелехме. Реал например не игра прекрасно миналия сезон, но спечели Примера. Тази година не знам кой ще спечели, но от това, което видях (Липи беше на класикото Реал - Барса), Реал играе практичен футбол, а Барса - не. Но това не означава, че Реал ще стане шампион. Във футбола всичко се променя освен правилото, че най-великият е победителят.

- Много ли се е променил футболът?
- Твърде много. Сега, за да играеш на най-високо ниво, ти трябва невероятна физическа подготовка. В почти всеки град, село, континент се практикува преса. Преди в Италия футболът се характеризираше с разбиване на съперниковата игра. Сега всичко е много по-организирано и се играе бързо и нападателно. Но всеки си има своите корени. Не си представям Испания да не практикува бърз футбол с много подавания и атаки.