- Мама миа, най-добрият вратар е ултрас!
- Днес вече не, но за преди може да се каже. Затова разбирам очакванията на феновете към нас. Преди бях на тяхното място.
- Идвате от спортно семейство. Вашите по-големи сестри са играли
волейбол в най-силната италианска лига. Чичо ви е бил вратар на Милан
през 60-те. Как си обяснявате този излишък на талант във фамилията ви.
- Чичо ми имаше голяма роля за това да започна с футбола. Но не можех
да взимам пример от него, защото е пазил 30 години по-рано. За толкова
време нашият спорт много се е променил. Аз и той играем съвсем различен
футбол, имаме познания за различна игра. Все пак няма спор, много ми
помогна.
- А сестрите ви?
- За тях мога да кажа същото. Когато трима от едно семейство стигат
върха в своя спорт и дори играят в националния отбор, няма как и тези
покрай тях да не се запалят. После непрекъснато се опитват да ги
настигнат по успехи. А ако не ме бяха възпитавали да обичам спорта,
нямаше да съм толкова добър.
- Ставате професионалист на 17 години. Как успяхте?
- Да, наистина е невероятно. Може би съдбата ми е намигнала. Още нещо.
Започнах като полеви играч. Нямаше никаква причина да заставам на вратата, защото бях един от най-добрите в региона. Неотдавна обаче гледах с баща ми снимки от световното през 1990 г. На
тях беше вратарят на Камерун Томас Н'Коно. Спомних си как един ден
казах, че искам да сменя позицията. Просто така, за да направя нещо
ново. Парма почти веднага, може би след 6-7 месеца, ме ангажира.
- Н'Коно променя живота ви.
- От 1990 г. той ми стана много симпатичен. Това беше първото
първенство, което гледах с интерес. Бях на 12 години, за първи път
изпитах удоволствие от футбола. Камерун ми стана любим отбор, харесваше ми прякорът им Неукротимите лъвове. Гледах
мачовете на дивана, а останалите бяха на плажа. Първият беше с
Аржентина. Исках да видя как ще ядосат Аржентина с Марадона.
- Успяха.
- Биха ги 1:0, въпреки че бяха останали с 9 играчи. Вратарят носеше
дълги панталони и шапка, въпреки че на стадиона беше 40-50 градуса.
Изглеждаше човек от народа, който обаче играе на високо ниво. Движеше
се елегантно, което много ме възхити.
- Ходихте и на юбилея му в Камерун.
- Никога не бях стъпвал на стадион в Африка, бях единственият бял и за
първи път изпитвах подобно чувство. Камерун е бедна страна, хората няма
на какво да се радват. Докато отивахме с автобуса към стадиона, едно
момче се хвана за бронята и се качи върху него. Пътува с километри, не
знам как издържа. Чувахме стъпките му по покрива показваше си главата през прозорецза. Просто се шашнах.
- На европейското първенство можете да настигнете Германия и
Франция. Те са единствените страни, които печелят и тази титла веднага
след световната. Важно ли е това за вас?
- Разбира се. Живея за това, мечтая да се случи. Като дете се
възхищавах на спортистите, които пишеха история. Такова постижение
означава много и за децата и роднините ми, които някой ден ще носят
моето име. Във футбола най-много обичам парадите, които идват след победите.
Най-важното не е да станеш шампион, а да гледаш как феновете се радват
от сутрин до вечер по улиците. Да виждаш радостта в очите им.
- Фаворит ли е Италия?
- Минаха две години от световното, не участват същите играчи, треньорът е друг. Винаги е тежко да повториш успеха си.
- Няколко думи за групата - Италия, Румъния, Франция и Холандия.
- Румъния може да затрудни всеки отбор. Имат няколко много добри
техничари. С Франция играхме толкова много, че почва да ми писва.
Холандците могат да бият всеки и да паднат от всеки. Със сигурност
някои от фаворитите няма да минат първия кръг. Да се надяваме, че няма
да сме ние. Лично аз имам голям страх от Румъния. Тя пристига с угасени фарове, но
има големи качества и воля да се изяви. Освен това притежава Адриан
Муту, който е класическо съчетание на гениалност и непостоянство, и
може да играе във всеки гранд в Европа. Румъния може да
направи онова, което направи България на Световното първенство през
1994, Чехия на Европейското през 1996 и Гърция на Европейското през
2004. Това е като шахматна партия и всеки се стреми да намери слабото място
на съперника без сам да се открива. Доменек вероятно ще направи
обичайните омбастични изявления и те са такива, защото медиите ги
раздуват.
- Няколко думи за нападението - Касано, Дел Пиеро, Индзаги...
- Касано е все едно да заредиш още един патрон в пълнителя. Той е
прекрасно момче с грешки в поведението. Нека не създаваме големи
очаквания за него, защото поставен под непрекъснато напрежение той дава
на късо. Да го оставим да препуска свободно. Дел Пиеро изигра
великолепен шампионат и си заслужи европейските финали единствено с
представянето си на терена. Индзаги също нямаше да открадне ничие място
в отбора, но все пак право на старши треньора е да избира състава.
- Историческата даденост за италианския национален тим поаказва, че решаващата роля се е падала на защитата, както това стана в Германия...
- Ще имаме проблеми и ние го знаем, защото на Световното в
Германия в защита показа неща, които може и да не са неповторими, но
все пак трудно могат да се изпълнят на същото ниво. Гордостта ни кара
да опитаме отново. Не е лесно да бъдем победени, но трябва да покажем,
че изпитваме същия глад за успех както преди две години.
