Реалността за Италия вече е друга и тя е свързана основно с възвръщането на психологическата стабилност в отбора.

Именно тук възниква въпросът - кой най-добре би се справил с тази задача? Дали Донадони, който не успя да скрие слабостите си както като човек, така и като треньор, или пък Липи, който поне що се отнася до поемане на отговорност, знае как да реагира в подобни ситуации. Липи може би знае и нещо повече - например как да отстрани неразбирателствата на "адзурите" при изнасянето на топката, как да усъвършенства таланта на футболисти като Киелини, Касано и Акуилани (или пък да намери техни заместници), а може би дори да изтрие сълзите на чувствителния Андреа Пирло. Защото самият той осъзна как една футболна нация може да живее в заблуждение относно способностите на своя национален отбор и да изпита най-горчивата болка в най-неприятния момент.

Освен него обаче, снощи това успя да осъзнае и неговия по-млад колега Донадони, който за разлика от Липи няма кой знае колко успешна кариера като клубен треньор зад гърба си и може би никога не е успял да почувства истинското удовлетворение от работата си. Друг е въпросът дали това може да служи като някакво оправдание за несгодите и всичко останало. И все пак дали Италия ще се смили над Донадони или Марчело Липи ще отвее със славата си неориентирания Роберто, така както Берлускони отвя Велтрони на изборите в Италия през април, доказвайки че политиката и футбола винаги са били свързани помежду си. Никой не може да предрече. Но така или иначе, Липи ще продължи да прави планове за бъдещето...и те със сигурност ще бъдат свързани с Италия.