Програма

2012г. - 2013г.

25/08/2012г. 19:00ч.
1 Ювентус 2-1 Парма
02/09/2012г. 19:00ч.
2 Удинезе 1-4 Ювентус
16/09/2012г. 16:00ч.
3 Дженоа 1-3 Ювентус
22/09/2012г. 21:45ч.
4 Ювентус 2-0 Киево
25/09/2012г. 21:45ч.
5 Фиорентина 0-0 Ювентус
29/09/2012г. 21:45ч.
6 Ювентус 4-1 Рома
07/10/2012г. 16:00ч.
7 Сиена 1-2 Ювентус
20/10/2012г. 19:00ч.
8 Ювентус 2-0 Наполи
28/10/2012г. 13:30ч.
9 Катаня 0-1 Ювентус
31/10/2012г. 21:45ч.
10 Ювентус 2-1 Болоня
03/11/2012г. 21:45ч.
11 Ювентус 1-3 Интер
10/11/2012г. 21:45ч.
12 Пескара 1-6 Ювентус
17/11/2012г. 19:00ч.
13 Ювентус 0-0 Лацио
25/11/2012г. 21:45ч.
14 Милан 1-0 Ювентус
01/12/2012г. 21:45ч.
15 Ювентус 3-0 Торино
09/12/2012г. 16:00ч.
16 Палермо 0-1 Ювентус
16/12/2012г. 16:00ч.
17 Ювентус 3-0 Аталанта
21/12/2012г. 21:45ч.
18 Каляри 1-3 Ювентус
06/01/2013г. 216:00ч.
19 Ювентус 1-2 Сампдория
13/01/2013г. 16:00ч.
20 Парма 1-1 Ювентус
20/01/2013г. 16:00ч.
21 Ювентус 4-0 Удинезе
26/01/2013г. 16:00ч.
22 Ювентус 1-1 Дженоа
03/02/2013г. 13:30ч.
23 Киево 1-2 Ювентус
09/02/2013г. 19:00ч.
24 Ювентус 2-0 Фиорентина
16/02/2013г. 21:45ч.
25 Рома 1-0 Ювентус
24/02/2013г. 16:00ч.
26 Ювентус 3-0 Сиена
01/03/2013г. 21:45ч.
27 Наполи 1-1 Ювентус
10/03/2013г. 16:00ч.
28 Ювентус 1-0 Катаня
16/03/2013г. 21:45ч.
29 Болоня 0-2 Ювентус
30/03/2013г. 16:00ч.
30 Интер 1-2 Ювентус
06/04/2013г. 19:00ч.
31 Ювентус 2-1 Пескара
15/04/2013г. 21:45ч.
32 Лацио 0-2 Ювентус
21/04/2013г. 21:45ч.
33 Ювентус 1-0 Милан
28/04/2013г. 16:00ч.
34 Торино 0-2 Ювентус
05/05/2013г. 16:00ч.
35 Ювентус 1-0 Палермо
08/05/2013г. 21:45ч.
36 Аталанта X-X Ювентус
11/05/2013г. 21:45ч.
37 Ювентус X-X Каляри
19/05/2013г. 21:45ч.
38 Сампдория X-X Ювентус

* Италианската федерация си запазва правото да променя първоначалните дати и часове на срещите.

 

Чешката стомана е с руси къдрици и сини очи
Written by hri100   
Wednesday, 29 October 2008 12:09

nedved_wall.jpgВисок, рус, със сини очи. Въпреки, че героят на този материал отговаря на почти всички тези описания, той по-скоро е антипод на смисълът, който всички ние влагаме в това определение. Всъщност ако има една дума, която да го описва напълно, то това несъмнено е думата "мъжкар". В тази дума се крият изключително много качества, всичките положителни. Чест, достойнство, смелост, издръжливост, коравост, трудолюбие, сърцатост, любов към футбола и клуба, преданост, лоялност, откровеност,  професионализъм, чувствителност, скромност - все неща, които Павел Недвед притежава в изобилие.

Неговите интервюта винаги са били искрени, откровени, без грам кокетност, без позьорство и преувеличения. Ако изобщо има други такива футболисти, то те се броят на пръстите на едната ръка и съм изключително горд и радостен, че поне половината са в моя любим клуб Ювентус. Спорно е кой е най-големия ювентинец сред футболистите на Юве, но със сигурност няма по-голям такъв от Недвед, що се отнася до играчите, които нямат италианско гражданство. Павката изглежда като герой от миналото. Днешните футболни звезди са съвсем други. Бих казал дори, че са пълната противоположност на чеха. Недвед е футболна звезда, а не медийна такава. За него се говори главно какво прави на футболния терен и ако се споменава нещо за личния му живот, то не е свързано с проститутки, манекенки, травестити, светски събития, прически, гелове, модни облекла и т.н., а е в контекста на качествата, които изброих по-горе. 

В събота вечерта, по време на торинското дерби (или по-скоро "дерби"), се случи нещо уникално. Не, не говоря за това, че Ювентус най-накрая победи в Серия А. Става въпрос за случилото се в 31-та мин. на двубоя, когато момченцето с женско име Диана от състава на Торино влезе зверски в коляното на Недвед и всички на стадиона и пред екраните изтръпнаха. "Това е краят!", сигурен съм, възкликнали са мнозина. Павел беше изнесен на носилка. Болката очевидно беше голяма, но чехът се опитваше да я прикрие с ярост. Изглеждаше сякаш се ядосва, че е наврял коляното си в бутоните на грубянина. И когато камерите вече фокосираха вниманието към случващото се на терена и върху загряващите резерви,  коментаторът погледна към тимовия лист за да ни съобщи опциите пред треньора Клаудио Раниери, а милионите тифози на Юве вече се вайкаха, ядосваха и трепереха заради поредната контузия на ключов футболист и се чудеха дали това е краят на кариерата на любимия Павел... О, чудо! Камерата показва някакъв двойник на Недвед, който под бурните аплодисменти на публиката стои на тъчлинията до четвъртия рефер, вдига ръце и чака разрешение да влезе в игра. Невероятно! За повечето футболисти подобно влизане би било фатално и би ги извадило от игра поне за 2-3 месеца. Не са малко и тези, за които това щеше да е последният миг във футболната им кариера. Но 36-годишният Павел Недвед се завърна на терена и изигра мача до край. Защото знаеше, че трябва да го направи. Защото иначе, щеше да обърка сметките на Клаудио Раниери, който бе поставил чеха на не особено удобен за него пост – в центъра на терена, близо до Сисоко. Или с други думи казано, Павел игра опорен халф, поради липсата на такива за този двубой, в следствие на многобройните контузени футболисти в състава на Ювентус. Нещо повече, Недвед е в групата и за следващия двубой на "бианконерите", който е в сряда и най-вероятно пак ще играе като титуляр  на същата позиция. И пак ще се справи блестящо. Защото няма друга алтернатива. Той дори вече изрази голямото си желание да вземе участие в двубоя срещу Болоня, нищо, че това ще му е трети пореден цял мач в рамките на една седмица и четвърти за последните десетина-петнайсет дни. Павел е човек, който никога няма да мрънка и да се оплаква. В момента той спокойно може да каже, че не се чувства добре, че е изморен и че чувства болки в коляното, което е най-нормалното нещо и никой няма да го упрекне или да му се разсърди. Но който дори си и помисли, че това може да се случи, изобщо не познава Павел Недвед.

Всъщност по-горе ви излъгах. Тази случка не е уникална. Подобни "оцелявания" е имало много в кариерата на железния чех. И той винаги е предпочитал да стисне зъби и да излезе на бойното поле, вместо да се прибере в съблекалнята, с мисъл за здравето и за футболното си бъдеще. Такива мисли обаче, не протичат в главите на истинските мъжкари. Недвед е истински боец. Това лято той навърши 36-години и обяви, че този сезон вече наистина му е последния, след като каза подобно нещо и миналия и поминалия. След поминалия обаче, остана заради завръщането в Серия А, а след миналия за да играе в любимата си Шампионска лига и да направи последен  опит да спечели единствената купа, която липсва в богатата му лична витрина. Макар вече да не намират аргумент, тифозите на Ювентус силно се надяват това да е поредната благородна лъжа от страна на техният плеймейкър. Те ясно си дават сметката, че който и футболист да се закупи на този пост, той няма да може да замести напълно техният Павел и въпросът тук е само, колко голяма ще е дупката в средата на терена, след като чехът се откаже. Въпреки 36-годишната си възраст Недвед продължава да навърта най-големия километраж от всички играчи на Ювентус. Да, имаме много примери в световен мащаб за футболно дълголетие, но я се замислете колко от тях са халфове? Обикновено става въпрос за вратари, защитници и тук-таме някой тежък таран. Но плеймейкър, играещ и като крило на 36-години!? Според мен тайната на това чудо, се крие в невероятната физика на Недвед, която през годините го е предпазвала от сериозни травми, придружена от още по невероятния му характер, а не както мнозина си мислят - в десетте му бели дроба.

Преди време Марчело Липи разкри една доста любопитна подробност, която сякаш е най-подробното описание за Недвед. Липи караше своя втори период в Ювентус и на една пресконференция, специалистът каза следното: "Забелязах, че всяка сутрин Павел идва на тренировката изпотен. Отначало не му казах нищо, защото все още не намирам точен подход към скромния му характер. Ние се разбираме само с поглед. Но след няколко поредни дни, в които идваше вир-вода започнах да се притеснявам и го попитах дали всичко е наред. Той учудено отвърна какво имам предвид и аз конкретизирах, че става въпрос за мокрите му дрехи. Тогава той ме погледна със сините си очи, усмихна се и каза: "А това ли, няма никакъв проблем, просто бягам всяка сутрин от нас до тук за да избегна трафика и за да подпомогна загрявката ми, която е много важна за мен." За скептиците да уточня, че по онова време Недвед живееше на около десетина киломентра от тренировъчната база на Ювентус. Легендарният наставник на "бианконерите" твърдеше още, че бившият чешки национал първи идвал на тренировките, давал си най-много зор и последен си тръгвал, а през почивните дни обичал да тича на дълги разстояния. 

Както вече споменах, това е последният сезон на Павел Недвед като футболист, макар че след мача с Реал (Мадрид), чехът е заявил, къде на шега къде насериозно, че иска да преподпише за още 4 години с Ювентус. Шампионската лига наистина го зарежда по невероятен начин. Удоволствие е да се наблюдава с какво желание и хъс играе в мачовете от този турнир. Надеждата у тифозите на Юве ще си остане поне до лятото. Бъдете сигурни обаче, че каквото и да стане, бъдещето на Недвед е свързано с Ювентус, тъй като Павел е "бианконеро" и в костите на червата си, както казва един мой познат. Наскоро той обяви, че иска да се занимава с деца и най-вероятно близкото му бъдеще е свързано именно с това. А далечното? Кой знае, може би един ден начело на "Старата госпожа"...

Недвед беше един от малкото "истински мъже", както ги наричат тифозите на Юве, които през 2006 г., когато "бианконерите" бяха изхвърлени в Серия Б, останаха в клуба. Въпреки, че имаше многомилионни оферти, някои от които надвишаваха с пъти сегашната му заплата, чехът остана при в Юве и игра в Серия Б, където бе избран за футболист на сезона за клуба. Нещо повече, Павел за пореден път сам предложи да си намали заплатата, за да не натоварва допълнително и без това нелекото финансово състояние, в което се намираше Ювентус по онова време. Една от офертите тогава бе от мразеният Интер, за който тифозите на Юве и до ден днешен смятат, че е в основата на изхвърлянето на любимия им клуб в италианската втора дивизия. Недвед спокойно можеше да си стегне куфарите и да отпътува за Милано, както направиха Ибрахимович и Виера. Щеше да взима поне двойно повече пари, щеше да играе в Серия А и в любимата му Шампионска лига. Вместо това обаче, чехът заяви: "Отказах на Интер и сега агентът ми ме мрази." Запитан каква е причината да откаже, Павел се изчерви, наведе свенливо глава и с присъщата си харизматична скромност промъмри: "Синьо-черното райе няма да ми отива!"

 

 

 

 

Last Updated on Wednesday, 29 October 2008 12:20
 

Анкети

Ювентус Киево 16/02/2014
 

Класиране

         2012-2013
1. Ювентус 83
2. Наполи

72

3. Милан 65
4. Фиорентина 61
5. Рома 58
6. Удинезе 57
7. Лацио 55
8. Интер 53
9.

Катаня

51
10.  Парма 43
11.  Каляри 43
12.  Болоня 40
13.  Киево 40
14.  Аталанта 39
15. Сампдория 38
16.  Торино 36
17.  Дженоа 35
18.  Палермо 32
19. Сиена 30
20.  Пескара 22