Клаудио Раниери е роден на 20 октомври 1951 в Рим.Като футболист е възпитаник на школата на Рома.Преминава през редица второразредни отбори и не блести особено на футболния терен.     Последователно се състезава в Сиракуза,Катандзаро,Катания и Палермо.Треньорският си дебют прави във Вигор Ламерия,където работи предимно с юноши.След това е наставник на Катания,за да дойде звездния му миг в Каляри.Именно с тимът от Сардиния прави своя голям тласък в кариерата си и кара специалистите да говорят за него със суперлативи.Той извежда местния отбор от Серия Ц1 до Серия А.След тригодишния си престой там той решава да поеме състава на Наполи,който по онова време се намира в огормна криза.

Това не пречи и там да изгради един приличен стил на игра и отново да накара медиите да произнасят името му с уважение.Фианансовите неразбории обаче му пречат да работи спокойно и той се решава да приеме офертата на мастития собственик на Фиорентина Чеки Гори.Когато поема отбора през 1995 той се подвизава в Серия Б,но веднага на следващата година вече е в елита.С играчи от ранга на Батистута и Руи Коща отборът прави фурор в турнира за КНК и достига до полуфинала,където виолетовите са отстранени със съдийска помощ от Барселона.След четири сезона работа в този отбор Раниери си подава оставката без да спази обещанието си да направи Фиорентина шампион на Италия.Следващата му спирка като наставник е испанският Валенсия,където заема мястото на отсранения след първите кръгове в Примера Дивисион аржентинец Хорхе Валдано.Раниери успява да сплоти отбора съставен от футболни примадони и го класира на четвърто място в първенството ,а през 1999 успява да спечели Купата на Краля.Интересно е ,че с поемането на отбора поставя на скамейката аржентинската звезда Ариел Ортега и изгонва бразилската мегазвезда Ромарио.Освен това е в основата на свалянето на президента на клуба Пако Роиг и идването на Педро Кортес.Раниери се влюбва силно в страната на конквистадорите и дори заявява "Ако зависи от мен,бих останал в този град поне 100 години".Напълно изненадващо обаче босът Педро Кортес не пожелава да продължи договора на специалиста.Следва оферта от боса на Атлетико М Хесус Хил и Раниери веднага приема да остане в Испания.Ръководи дюшекчиите до 2000 г.,когато е отстранен след слаби резултати на тима в първенството.След това поема английския Челси.Анализатори и букмейкъри веднага започват да му предвиждат твърде ранно напускане на клуба,но това става факт чак през 2004.Въпреки че резултатите на отбора са твърде противоречиви,ръководството продължава да му гласува пълно доверие.От лятото на 2003 след закупуването на клуба от руския милиардер Роман Абрамович се шушукаше,че ще отстъпи поста си,но руснакът предпочете именно италианеца да продължи да ръководи отбора.На следващата година обаче не успява да изпълни целите на Абрамович за спечелването на Висшата лига или триумф в Шампионската лига.След загубата на полуфинала срещу Монако той е сменен.От лятото на 2004 г. застава за втори път начело на Валенсия.Играта на прилепите този път не потръгва и още преди края на сезона е отстранен след отпадането от румънския Стяуа в турнира за Купата на УЕФА.След няколкогодишна почивка,през пролетта на 2007,той поема закъсалия отбор на  Парма,който е заплашен от изпадане в Серия Б.Раниери обаче успява да стори наглед невъзможното и спасява дуковете като ги класира на дванадесето място.Веднага след края на сезона напуска Парма и приема примамлива оферта да застане начело на  най-великият клуб на Апенините Ювентус.

Кариерата на Клаудио Раниери като треньор:

1987-1988  Катания
1988-1991 Каляри
1991-1993  Наполи
1993-1997  Фиорентина
1997-1999  Валенсия
1999-2000  Атлетико М
2000-2004 Челси
2004-2005  Валенсия
2007          Парма
2007- ?      Ювентус